|
Разбиха трезора на Историческия музей
Най-вероятно е задигнато само злато. Без вътрешен човек такава кражба е невъзможна, твърдят запознати
ЗЛАТНИ И СРЕБЪРНИ МОНЕТИ ОТ НУМИЗМАТИЧНИЯ ФОНД НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, КАКТО И ПРЕДМЕТИ ОТ ЕТНОГРАФСКИЯ ФОНД, СА БИЛИ ОТКРАДНАТИ ОТ ТРЕЗОРА НА ИНСТИТУЦИЯТА, СТАНА ЯСНО ВЧЕРА. КОЛКО ТОЧНО СА ЛИПСВАЩИТЕ ЕКСПОНАТИ И КОИ СА ТЕ, ЕКСПЕРТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРОВЕРЯВАТ.
Според РДВР, обирът е извършен между 6 януари и 11 часа на 2 февруари чрез последователно отключване на входни врати и на механизмите на металните каси. От близо година музеят се охранява от “Велттед секюрити”, която пази всички общински обекти, след като общината се отказа от услугите на полицейския СОД.
В музея са монтирани четири охранителни системи. Всяка от тях има по осем датчика. Те реагират на шум и движение. Видеокамери няма. “Нито един датчик не е регистрирал движение, което за мен означава, че са действали супер професионалисти. Самият трезор има тройна защита”, каза вчера шефът на охранителната фирма Борислав Раянов.
ИМА ЛИПСИ ОТ ДВА ФОНДА
“До този момент сме установили наличието на 350 от всички предмети в етнографския фонд. Работата ще продължи до утре сутринта. Проверили сме и 1500 монети, но инвентаризацията на този фонд ще ни отнеме поне седмица”, каза Павлина Владкова, шеф на отдел “Археология”. Няма липси в останалите два фонда, които са се съхранявали в трезора – средновековен и възрожденски. Г-жа Владкова обаче призна, че крадците са проверили всички фондове, преди да решат какво да вземат.
“Тази сутрин в 11,40 ч. установихме, че има разбити метални каси в трезора. Веднага уведомихме полицията, кмета на общината и Министерството на културата”, коментира директорът на музея д-р Христо Харитонов. Той обясни, че за да се стигне до трезора, трябва да се премине през две стаи, всяка от които има отделен СОТ с различна парола. Самият трезор също е със сигнално-охранителна система.
“Има липси. Това е, което установихме на пръв поглед. Има разбити метални каси. Няма пробиви, нито разкъртено място”, каза още директорът. Как крадците са проникнали в помещението, остава загадка. Трезорът е най-вътрешната стая в сградата на Археологическия музей и според специалистите да се стигне до него е изключително сложно. Там обаче институцията съхранява най-големите си богатства, разкривани при археологическите разкопки в региона от времето на Богдан Султов до днес.
130 Г. НИКОЙ НЕ Е ПРАВИЛ ОПИТИ ДА ПРОНИКВА В ТРЕЗОРА
Според работещите в музея, сто процента става дума за поръчкова кражба, която не може да стане без вътрешен човек, защото не може просто да влезеш там, ако не знаеш какво има, е мнението на специалистите. Трезорът съществува, откакто го има музеят, и вече 130 г. никой не е правил опити да прониква в него.
“Трезорът е помещение, в което се влиза само при нужда - ако някой музеен специалист иска да вземе или да остави експонат. През останалото време това помещение не се отключва”, казва д-р Харитонов и така обяснява защо почти месец тайникът на музея не е отключван.
“Кражбата е изключително дръзка, но и аз още не зная как точно се е случило всичко”, коментира вчера ресорният зам.-кмет Иван Панайотов. Той беше в сградата на музея по обед. Преди него и след него в Археологическия музей влизаха и излизаха всички шефове на отдели в музея. Те пренесоха в обраната сграда всички инвентарни книги, в които много точно са описани предметите, които се съхраняват в трезора.
“Хотнишкото съкровище, съкровището от Големани и Калояновият пръстен, трите емблематични за нас експонати, не са сред откраднатите вещи”, заяви вчера д-р Харитонов. Копие на най-старото обработено злато в света, това от Хотница, в момента е в експозиция в Археологическия музей и си е на мястото. Оригиналът е в софийски музей. Тракийското съкровище от Големани точно сега е в Испания, а Калояновият пръстен не се съхранява в музея. Негово копие може да се види в експозиция в същата сграда.
ОКОЛО 60 000 СА МОНЕТИТЕ В ТРЕЗОРА
Основната версия е, че е задигнато само злато. Музеят има златни пафти, гердани, пръстени, гривни, монети. Някои от тях са изключително ценни. Една средновековна монета например може да бъде продадена за 2000 долара. Цената на цяла експозиция обаче скача на светлинни години, но тя не може да бъде пласирана в страната, категорични са нумизматите във В. Търново. Последната инвентаризация на този фонд е от преди месец.
Голяма част от експонатите в трезора въобще не са изследвани, описвани или публикувани, което прави загубата още по-страшна, споделиха специалистите.
Това е най-сериозната кражба от Археологическия музей от 1961 г. Тогава от там са изчезнали голямо количество монети и бронзова пластика. Извършителите не са открити до днес. Преди две години пак от този музей са взети две копия на глави. През 2003 г. пък от Музей “Възраждане и Учредително събрание” с взлом бяха откраднати кръстът и короната на Панарет Рашев. Въпреки огромното количество улики, извършителите не са установени.
“Експонатите не са застраховани, защото не може да се направи оценка на движимите паметници на културата. Застраховаме само предметите, които напускат границите на България”, обясни вчера Христо Харитонов. Затова и на този етап е невъзможно да бъде установена стойността на липсващите антики.
|
Една лоша новина
