НАДЪЛГО И НАШИРОКО ти отговарям + Редакция / Наука / Хуманитарни науки / История

Ти с кои историци си съгласен и с кои - не?

С нито един не съм съгласен в цялост. С едни съм много несъгласен, с други по-малко.

И с какво точно у всеки един не си съгласен и с какво си?

Не очакваш да ти напиша няколко стотин книги в един постинг, нали?

Интересно ще бъде да направиш анализ на всеки поотделно, щото виждам че нещо те съмнява!

Правил съм много подробна критика на две книги от Метър Бобрев навремето. Тук, на място, съм правил по-кратък на Теодор Димитрис и съм зачеквал ключови моменти на внушения у Байкалов. Сламен Цвеклов и Съсълов са на една тюркофилска вълна - единият обаче работи от българофобия, вторият се самозаблуждава от патриотични подбуди. Затова вторият ми е симпатичен и заслужава да му се спомене правилно името, но горкият е тотално не наясно с посоката на преселение и така и не успя да ме убеди за японската династия от български (хунорски) произход и подробното описание на българите в китайските хроники, където най-вероятно имаме вол-кон, пу-ку, бо-ле, бао-дзи-цян и всякакви подобни... "българи".

Писал съм предълга критика и на Димитър Х. Попов - не е академичен историк, но, за мое съжаление, компилативната му книга, в която имаме синтез на трите по-популярни шльоцериански тези ни води до "България на три океана" - много мило наистина, но тотално сбъркано. Позволих си да го охуля в рамките на добрия тон, защото той от своя страна си позволява да хули Ценов, но не защото го е чел и има представа за какво пише, а защото е насъскан от творбите на, с думи на Попов, "добре известният и уважаван" ЗЛОтарски.

Последният споменат е очевидно проруско ченге, а това, че имаме вече и училище, кръстено на него, сам'о по себе си говори колко е БОЛНА цялата ни историография. На него дължим стимулирането и основополагащата идея, че "един Кавказ не стига", а с негови собствени думи: "българският корен несъмнено(?!?) трябва да се търси у ония турски народи (отвъд Волга и Урал - м.б.)..."

Няма смисъл да споменавам други имена. Търси се в грешна посока или по-далеч отколкото е необходимо и имаме реални основания. Повтарям: Не одобрявам изцяло никого. Това включва и

Ценов - страхотна методика, но доста бърка, когато излиза извън изворите и се изгубва в предположения. Тази работа е за Златарски, който изцяло борави с предположения и се изгубва в изворите. Друго, което не одобрявам за един академик е излизането извън академичния тон. Все пак е първият доктор, завършил история в престижен университет и не му отиват махленските препирни, които спокойно можеше да остави на (жълти журналисти като) мен.

Цани Гинчев - не съм запознат подробно с трудовете му, но от това, което прочетох, не одобрявам другата крайност на Ценов - твърде мекушавия, едва ли не умолителен тон. Склонен да прави компромиси, сиреч търсене на полуистини. Полуистините са по-опасни и от откровените лъжи. Виж православието например. В рубриката на мекушавите "Цани Гинчев" поставям и Здравко Даскалов - потомък и съмишленик на Ганчо Ценов.

Д.П. Даскалов - реално погледнато, неговата периферноавтохтонна теза е първата крачка напред, която може да направи академичната наука. Проблемът му е, че страда от т.нар. "синдром на сварената жаба" (сварен от псевдонеоспоримите факти на ЗЛОтарски) и се изгубва при волжаните в опитите си да обяснява дунавците.
Много добре говори за сарматите и царските скити, познава Страбон и Йордан, но в същото време приема "...Аспаруховото нахлуване за безусловно доказано". Избирателната му логика пропуска особените моменти, че според Страбон сарматите са едно с мизите и тракийците още по негово време, а също и потвърждението от Йордан, че сармати и мизи към траяново време също са едно и също нещо.

Георги Сотиров - не е дипломиран историк, но твори подобно на Д. Попов от шльоцерианците. Много ерудиран, аналитичен, популяризира иначе слабо известни материали. Проблемите при него са, че в качеството си на славист, го удря на откровена славянофилия, без самият да е в състояние да даде точна дефиниция на термина "славяни".
Друго, което не ми допада при него, е, че като тръгне да проучва нещо, вниманието му е съсредоточено изцяло върху конкретния проблем и много неща му минават и заминават извън полезрението. Пример: взима си славяноезичните готи и може да ти напише двайсет книги за произхода или езика им. В същото време обаче пропуска изцяло проблема с приятелите на готите - хуните. За тях се ПРЕДОВЕРЯВА на същите академични глупости, които е тръгнал да руши за готите. Въобще не му хрумва, че както служистите грешат за готите, така може да грешат и за хуните.
---
Такива ми ти неща. Гнило има и мирише отдалече. А това, прав си, ми е като трън в гъза. Науката обаче е като пирамида от ламаринените кутии за бира. Не можеш ако ти се получи крива пирамида, просто да разместваш и заменяш кутии от различните нива, за да я изправиш, без да рискуваш да рухне всичко построено нагоре. Затова и не се прави. Прибави и ученоглавския аристократизъм и ще разбереш не само защо не се прави, но и защо се брани кривото като светая светих от тия, които посягат да правят корекции*.

За да се получи нещо читаво, трябва да се построи наново от самата основа. Защото в историческата пирамида най-гнилото е точно там. Това са предразсъдъците, политическите тежнения и Страхът с главно С от Истината с главно И.
Абсолютно всичко, което ти казах в последните два параграфа, можеш да го приложиш за медицина, археология, лингвистика и която си избереш хуманитарна наука. Принципите и общите положения са идентични. Заблудите - също! А те НИКОГА НЕ СА СЛУЧАЙНИ...
---
* Към аристократизма и егоцентризма на кабинетните плъхове можем да прибавим и гузната им съвест. Те са наясно, че след като са обявили науката за Бог, са поели нелеката задача да обясняват ВСИЧКО ЗА ВСИЧКО. Да, ама не могат. Да, ама вече има такива като теб, които са им повярвали. Дори да искат неколцина да правят корекции, това означава да признаят грешките си. Това ще задейства верижна реакция с непредвидими последици. Науката е казала, че няма Бог. Да, но се оказва, че няма и наука, а само една крива пирамида от бирени кутии, която вони на диария от километри.
Какво става на ниво обикновени хорица, които ИМАТ НУЖДА ДА ВЕРВАТ на нещо. Каквото и да било. Следва анархия. Ти ако си кабинетен плъх, можеш ли да поемеш вината на хилавите си плещи за една анархия, която несъмнено ще вземе и някакви жертви? Затворихме ли омагьосания кръг?

------------
Пий вода