Здравей Latani.
Не вземам отношение по дискусията ,защото такава няма,но само да припомня нещо което вероятно си забравил когато си писал следното... "Няма извор,който да доказва благородният му произход, нито че се е казвал Ивайло"

Това е приписката в Свърлижкото евангелие която ни съобщава,че писана по времето на цар Иваил в септемврийската 01 09 1278-31 08 1279 г./В.Златарски История....., ІІІ том,стр 545/

Сиреч имало е цар Иваил и това е точно онзи поизмислен цар ,чието име К.Иречек въвежда в историографията в сърбизираната именна форма Ивайло/срв Данило,Момчило,Петрило,Самуило и др.под/....просто младия Иречек/на 21 години е бил като е писал първата модерна българска история/не е поназнайвал толкова добре старобългарския език за да съобрази,че "цря Иваила"от приписката ,е просто родителен падеж на българското лично име Иваил.

Ако добавим към това персонално сведение след критичен анализ писаното от Г.Пахимер и някои други извори се получава общо взето ясна представа за това кой е бил Иваил и защо именно той е станал цар през 1277 г.

Според мен той едва ли е бил Жак Простака който си пасял свините в дън гори титилейски и като му дошло озарението свише застанал начело на свинепаси ,копачи и орачи и хоп.....станал цар.

Както е известно и Юстин Първи от прост илирийски селянин станал император на Византия ,но между едното му първобитно състояние и достойнството на цезаря от 518 г.лежи доста продължителна кариера в императорския двор започнала от обикновен гвардеец надарен с внушителни физически качества.

Та и нашия Иваил.

Може да е бил свинепас на младини както пише Пахимер....освен ако не си криви душата и тенденциозно да интепретира факта,че Иваил е започнал кариерата си като чиновник "десеткар"отговарящ за данъка по свинете

Може да е бил в началото и обикновен хайдутин подобно на по-късния Момчил.

Това не е толкова важно пред факта,че според едно сведение през 60-те години на ХІІІ век той вече е бил военноначалник трупащ боен опит в сражения срещу опитни византийски пълководци.

И от тук започва пътя му към трона в т.ч.и до леглото на царица Мария

Останалото за "селския цар" и "селското въстание" са чиста проба повърхностни тра ла ла на историци и писатели на исторически романи ,плащащи данък на модни за втората половина на ХІХ и целия ХХ в.в.социални утопии в основата на които стои тенденциозна информация на Г.Пахимер

Що се отнася до Бориловия синодик,той в случая не е аргумент,колкото и да уважавам този исторически извор.