СПЕКУЛАЦИИ С ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ

Хижа „Свобода” в подножието на митичния връх Момчил е преустроена от давидковските туристи през 1964 година. Може да приюти около 60 души. От двора, 1800 метра н.в. се открива чудесна панорама. Дотук се стига и по туристическа пътека от с. Давидково - родното място на легендарния Караджа войвода (според предание). Прокаран е и горски път за моторни превозни средства.

Не бива да се пропусне възможността да се изкачи връх Момчил висок 1943 м.н.в. По камениста пътека, за около 15 минути се стига до върха. Гледката е незабравима, необхватна: на изток до безкрая, към снишаващите се дипли на планината, на юг до граничещите с Гърция била, на запад към Пампорово и Чернатица, на север Преспанския и Добростанския дял на Родопа. Оголеното чело на върха е много забележително. Някога са считали, че този връх е по-висок от превишаващия го с 50 метра Преспа. Родоповеди като В.Миков, Стою Шишков и др. приемали, че не на Виденица /Гьоз тепе/, а на този величествен връх е било голямото Родопско светилище на Дионис. Това не е случайно. Под върха преминава древният друм през земите на бесите, около който се откриват следи от свещени места. В неговото подножие са споменаваните такива при Инголово и Босилково. Костадин Кисьов изброява двадесетина тракийски светилища в района на Пловдивско и Смолянско. Той твърди, че тези при Белинташ и в местността Чукаря край с. Басилково, в южното подножие на връх Момчил, са най-древни.

По този път са настъпвали и турските завоеватели. На забележителния връх е изградено тюрбе /гробница/ в памет на предводителя Енихан Баба. Според преданието той е бил убит при местността Картала по древното трасе на пътя от Августа Траяна през Тополовския проход за Беломорието. Днес върхът е наименован на юначния Момчил, в пределите на чийто краткотрайно съществуваща държавица е попадал. Много тайни са свързани с този връх. Тук се наблюдава исторически парадокс: на един и същи връх едновременно се почитат закрилник и завоевател!

Oт хижата край чешмата с много чучури и обилна ледена вода, пътят продължава на изток и след това на североизток. Върви се по горския път. След около 10 минути се тръгва по туристическа пътека, която съкращава пътя, пресича го и отново се слиза надолу по пряката пътека. При лошо време и слаба видимост трябва да се върви само по горския път, който също води до седловината Картала, но се удължава с десетина минути. До изоставената давидковска мандра има чешма с обилна вода. Пресича се пътя от с. Манастир за с. Давидково и се продължава на север по пътеката, която се вие по тревистия скат на връх Тузлата. Вдясно се вижда забележителният връх Крива чука. По пътя има чешми и изтичащи към стръмния дол към поречието на р. Арда води. Преминават се мочурища, които местното население нарича живите блата. Заобикаля се връх Крива чука от север. При ясно време се открива незабравим изглед към връх Акватепе, част от билния път с кацналите по него Равен камък /Дюская/, Момин камък /Къзкая/, Сини връх. Струва си да се отделят 30-40 минути за изкачване на върха, откъдето се открива безбрежна панорама. Оттук може да се осмисли едно запазено интересно предание с митологичен сюжет, свързано със Сабазий и Белинташ. Големият познавач на Родопа Стою Шишков съобщава за тайни, които пази един легендарен връх на изток от връх Момчил / Ени хан/. Още в началото на XX век жители от този край доверявали, че техните деди и прадеди наричали някоя планина /връх/ Ниса. Г. Кацаров е още по-точен: "Североизточно от Енихан тепе лежат още три планини: Гърковица, Тиса или Ниса и Каракулас. Дали не е запазено тук името на старата Ниса, която е свързана с легендата на Диониса?" (Откъс от книгата „Свещеният лес на бесите” (2004 г. стр. 88 и 89)

"МЕРАЦИТЕ НА МЕХМЕД ДОГАН
към обсебване древни исторически забележи-телности из Орфеевата планина Родопа не са от вчера. След връх Виденица (Гьоз тепе) сега са насочени към връх Момчил (Енихан баба). С древната история на траките продължава да се спекулира. Там, освен тракийско светилище (На бесите!) няма следи от храмове на други религии. Да се издига храм със седем врати, на седем религии е спекулация – прах в очите на посетителите, които трябва да стигнат до някакво тюрбе, наречено на завое-вателя на Родопа Енихан Баба.
Напоследък някои смениха името на връх Момчил и го наричат Свобода (името на хижата). Усложняват скандала и обричат на забвение защитникът на Родопа."

Вестник „Марица” Уикенд от 16.17.І.1993 г.


След големите археологически открития, през последните години се повиши интересът към древната история и митология на траките. Отново се заговори и за митичен храм на гръцкия Дионис, безуспешно търсен повече от 130 години из дебрите на Родопа – Свещената планина на легендарните беси!

Набрали смелост, някои журналисти, в началото стеснително, а вече и от името на отделни археолози, вещаят нови, сензационни открития. Локализират го на Перперек, дори някъде около Старосел, други - из Баташките върхове. Така пряко и косвено засилват гръцките позиции и апетити към митологията на траките.

Вестник “168 часа” от 26 март 2004 г. публикува обширна статия: “Храмът на Дионис открит на три различни места”. Със закачливото заглавие авторът Йордан Тодоров надниква зад кулисите и разкрива стимулираните от спонсори роли на известни наши археолози.

Загадката става все по-заплетена, а откривателите все повече и по-упорити.
През времето на многовековната гръцка колонизация и влияние не е изключено да се открият следи от почитането на чуждия бог. Следва ли обаче да се търси главен негов храм навсякъде и на всяка цена? Не се ли омаловажава стойността на тракийските паметници с издирване на нещо по-значимо от тях?

Изходните начала и същността на моята краеведческа дейност са насочени към: Отстояването на прототрайкиското начало на Белинташ – светилището на бесите – посветено на Сабазий; откъсване от гравитацията около безуспешно търсен митичен храм на Дионис и гръцката митология.
Краевед: Никола Боев
Пловдив, ЖР “Тракия”, бл. 176А вх. Г,
Актуална информация за Белинташ може да се получава и обменя чрез електонния сайт www.plovdivguide.com/забележителности/Белинташ/

От същия автор:
Белинташ разкрива хилядолетни тайни - 1999 г.
Белинташ и дилемата „Сабазий - Дионис”
Белинташ – светилището на бесите - 2001 г.
Белинташ – реалност, загадки, фантастика
Блясъкът на Белинташ - 2003 г.
Свещеният лес на бесите – 2004 г.



ПП Благодаря на моя приятел Н.Боев за отношението, което предостави за публикуване в дебрите на Нета.!
(направих го вместо него поради отправената молба - липса на техн. възможност у дома, без каквито и да са корекции или допълнения)








-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Редактирано от Vetrim на 23.12.05 19:46.