1. лично към теб - филмът беше "Победоносната ни, братоубийствена" и ме изненада с трезвото отношение на съвременниците(главно сред българите, но и слабата й популярност в сръбското общество) и сега след една книга - "Психология на войната", продължава да ми навява доста размисли с оглед и на отразяването й в изкуството - онова стихотворение на Вазов за падналите български и сръбски войник, паметникът на "опълченеца, който съжалява"(както каза Пантев)...
и 2. - по темата - като цяло въпросът за възприемането на войните след Освобождението от народа е доста интересен. кои слоеве на обществото са основните носители на националната идея по това време?(казано честно виждането в "Корона от тръни", че тогавашните българи във война се борят за нац.обединение, а в мир правят всичко възможно да догонят др.народи ми се струва пресилено романтичен спомен на един емигрант...)
иначе съм съгласна, че преставаме да си вярваме около двете национални катастрофи, и продължаваме с пълна сила и след това - обърканото септемврийско въстание и белия терор, превратаджийските или поставени от царя правителства, отмяната на партиите - всичко вече започва да изразява малко или много загуба от страна на управляващите на вяра в настоящето и в потенциала на народа (способността му да избира политици) и на политиците (да го управляват)...

I'll give you my freedom,
I'll give you my sorrow...