Кога спираме да си вярваме?

Когато започват да ти втълпяват, че

а) не можеш да взимаш собствени решения, защото си дребен и незначителен, че умираш и смъртта е само въпрос на време, а за големите решения си има Големи и Великосилни братя, на които е отредено да са вечни.
Това продължава и до днес.

б) не можеш да обработваш сам земята си и да доиш сам кравата си, затова ТРЯБВА да ги дадеш на кооперацията. "Желателно" е да отстъпиш на съседа и половината си двор, за да сте РАВНИ В НИЩОТО и с имота си. "Желателно" е дори да се усмихваш на тази справедливост.
Това продължава и до днес, но с леко друг фасон.

в) "желателно" е да не ходиш на църква, защото науката е установила, че няма Бог, а пък не се знае дали свещеникът не е от "онези", дето много си въртят очите и пишат на "бог" кой спазва или не спазва "желателните" разпоредби.
Това продължава и до днес, но вместо да пишат доноси срещу вас, свещениците се избиват, разколват и са обърнали верата в бизнес.
---
След като са те "обрязали" материално и духовно, можеш ли да продължиш да си вярваш? Горните събития с коя епоха ти се връзват най-добре?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите