Не знам нито името на генерала, нито пък на враждуващите провинции. Историята ми разказа един сингапурец, приятел от Утопията - една онлайн игра.
Историята на Китай като цяло ми е много слаба - знам, че това се е случило между смяната на две династии, мисля, че идващата беше Мин, но ще ви излъжа.
Едната провинция решава да нападне другата, знаейки, че армиите са й са на границата с трета провинция. Втората провинция обаче имала един Генерал, който се славел като изключително добър пълговодец/направо със 6 звездички, ако някой е играл МЕдиивъл Тотъл Уър:)/. Последният се славел и като майстор на засадата. По някаква случайност той се намирал в крепостта, пазила границата с провинцията-агресор. В нея имало малък гарнизон - съвсем недостатъчен да спре противника. Подкрепления можело да пристигнат най-рано след 2-3 дни.Генералът - не си спомням името му, а нямам хистори под ръка, за да го проверя там - разпоредил да се отворят широко вратите на крепостта и да се скрият всички, освен няколко метачи, които да почистват двора. Наредил на всички останали скрити да се заемат с направата на сламени човеци и събрал всички възможни лодки от околността. В крепостта имало на склад резервни униформи за армията.
След ден противниковата армия била пред крепостта и видяла отворените врати. Разузнавачите докладвали, че не се вижда никой, освен метачите. Водачът на агресора, знаейки за репутацията на гореспоменатия генерал, за който знаел, че се намира в крепостта, решил да се оттегли на известно растояние от града и да прати повече съгледвачи в околностите му, страхувайки се от клопка. Единственото удобно място за лагер било няколко километра надолу по реката. Докато разположат стана си и разузнаят наоколо се стъмнило. Нямало следи от никаква клопка, но стана така и не бил спокоен - назначени били много постови .
ПОд прикритието на нощта "нашият" Генерал подредил сламените човеци в лодките, завързал ги за едно дълго въже и ги пуснал надолу по реката. Врагът, намиращ се в пълна бойна готовност, веднага реагирал и им пуснал толкова стрели, колкото душа сака. Със задоволство забелязал, как врага се оттегля нагоре по реката надупчен от стрелите им... На сутринта отново търсили чакащата в засада армия, но такава нямало...., а в края на деня дошло и подкреплението и вратите на крепостта се затворили.

Това за мен е една от най-гениалните битки, водени някога :)

Jesus saves, rest of you take 5d20 damage