Честно казано-не вярвам.
Имах един преподавател на времето по научен
...комунизъм,
който минаваше за дисидент.
Подхвърляше със загадъчен вид
подобни твърдения.
Не вярвам хората около Хитлер
да са искали да дестабилизират един
съюзник-колеблив,
но все пак съюзник.
Погледнете дискусията след статията на Генов
на указания линк.
Ето едно мнение от противниковия лагер:
"Задавате ми въпроса дали цар Борис ІІІ е знаел, че евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония се изпращат на смърт.
През май 1943 г. цяла София го е знаела от разпространяваните по пощенските кутии позиви с призиви за обществени протести.
Чуждите дипломати предупреждават и царя, и правителството, а САЩ и Великобритания отправят открити заплахи
към Борис ІІІ, че ще носи персонална отговорност
и че прошка няма да има.
Да ви цитирам ли мнението на Чърчил,
защото аз изпитвам неудобство даже като го чета.
Подходът на цар Борис ІІІ за решаване на еврейския въпро
с е в типичен негов стил, най-добре охарактеризиран от нацистката Служба за сигурност:
Той преследва своята често прилагана
тактика да създава усложнения зад гърба
на отговорното правителство, за да се представи след това като непричастен”.
Вие сте прав г-н Минчев,
че цар Борис не се доверява германците и се опитва да играе „двойна игра”, но причината не е в желанието му да защити националните интереси на българската държава,
а да съхрани династията.
Личната трагедията на Борис ІІІ е, че той посвещава живота си на тази цел, постигането на която се оказва невъзможно.
Нацистите са наясно с поведението на българския монарх и неговите стремежи. В горецитирания доклад Шеленберг прави изводите: „...може да се констатира само неискреността му към германския съюзник.
"

Редактирано от Tyлca на 15.11.05 00:23.