След победата при Сливница, към частите там се присъединяват - след смайващ марш-маньовър – бързащите на помощ български войски от турската граница. Обединени, българските сили преминават решително в настъпление. На 10 ноември 1885 г. те изтласкват обърканите и дезорганизирани сърби от Драгоманския проход, на 11 ноември освобождават Цариброд и на 12 ноември навлизат в територията на агресора.
Разбитата и посрамена при Сливница Нишавска армия, в състав около 32 000 човека и 84 оръдия, успява да се окопити едва пред град Пирот. Спешният подвоз на резерви и попълнения увеличава нейната численост до 65 000 бойци. Към 14 ноември тя заема позиция за отбрана, като участъка на Шумадийската дивизия обхваща хребета Пърчовец със северния Черни връх, вдясно от нея по фронта е Дунавската дивизия, заела хребета Провалия и височината Сарлък, Конната бригада е непосредствено пред Пирот, а южно от града по височините Бошурат, Зебел и Келташ със южния Черни връх е разположена Дринската дивизия. Моравската дивизия е в резерв западно от Пирот. Преследващите ги български войски, наброяващи 42 000 човека с 80 оръдия, настъпват в няколко колони, които, в по-голямата си част, към 15 часа на 14 ноември излизат пред сръбските отбранителни линии.

Лявата колона на майор Петко Стоянов и капитан Христо Попов стремително атакува Дринската дивизия, която се огъва, изоставя позициите си и до вечерта българите ги овладяват. Този успех подпомага настъплението на движещите се в центъра колони на подполковник Сава Муткуров и капитан Никифор Никифоров. Те попадат под обстрела на почти цялта артилерия на Нишавската армия, но въпреки това предните им части нахълтват в града. В падналия мрак паникьосаният неприятел вдига във въздуха разположения в старата крепост барутен погреб. Обаче силното размесване на частите и продължаващия пушечен огън принуждават българското командване да изтегли проникналите в града подразделения и войските пренощуват в покрайнините.

На следващия ден настъплението продължава. Колоната на майор Гуджев напредва срещу цялата Шумадийска дивизия и я отхвърля от позицията и на хребета Провалия. Безпорядъчното и отстъпление увлича и части от Дринската дивизия, а българите незабавно организират преследване. Стоящите пък пред Пирот български войски повторно влизат в града и окончателно го прочистват от остатъците на сръбските части, които през нощта не са успели да избягат от него. Опитът на Дринската дивизия да мине в някакво контранастъпление води до незабавния и разгром. Точният огън на българската артилерия спира атакуващите, докато в същото време колоните на подполковник Димитър Филов и капитан Кисов разбиват фланга на дивизията и превземат хребета Келташ. Пътят към Ниш е открит и разбитите сръбски войски не са в състояние да предотвратят завземането му. Но до там не се стига. По спешно нареждане от Виена на 16 ноември в българската главна квартира пристига австро-унгарския дипломатически представител в Белград граф Рудолф Кевенхюлер-Меч. Той връчва на главнокомандващия княз Александър Батемберг ултиматум за спиране на военните действия. В противен случай, настъпващите български войски ще срещнат австро-унгарски части.

Истинската грижа на човечеството е човекът