Копнах го от публикацията на участник във Форума на Бойна слава, чийто ник е Warlord.


Състояние и въоръжение на двете армии в навечерието на войната


Сръбската армия съществува вече от близо едно столетие и нейния команден кадър има придобит боен опит в две войни за последните години. По време на войната с Турция от 1876 г. Сърбия успява да мобилизира 220 000 души, като близо толкова се очаква да противопостави и на България. Тяхната армия има завършена военна организация и войскови съединения - дивизии, които обединяват части от различни родове войски.
Сръбската пехота е въоръжена с пушката "Маузер Кока Милованович", която има отлични балистични качества, а артилерията е снабдена с 460 оръдия, от които 60 са система "Круп". Сръбската армия разполага и с необходимите тилови части и учреждения.

Българската армия има едва седемгодишно съществуване. Войната я заварва в процес на изграждане. Полковата организация се въвежда в пехотата едва през пролетта на 1884 г. Дивизии все още не са формирани при започването на войната. Това налага да се създават отряди от всички родове войски с непостоянен състав, което затруднява командването. В цялата армия има само един полковник и неколцина майори. Като дотогава само Княжество България разполага с редовна армия (Източна Румелия има право само на милиция и жандармерия в ограничен състав според Берлинския конгрес). Според мобилизационния план българската армия трябва да възлиза на около 70 000 души. Пехотата е въоръжена с руската пушка "Бердана №2", а кавалерията с карабина от същата система, и двете с добри балистически качества, но Опълчението и част от доброволците разполагат с остарялата вече "Кринка". Артилерийският парк възлиза едва на 165 оръдия. Конницата и пехотата дори не разполагат с превозни средства за пренасяне на боеприпасите, в цялата армия има само две аптечни коли, а главното командване има една единствена двуконна каруца за паричния сандък и за канцеларията му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите