Ще ти дам едно сравнение. Тя е Слънце. Всяка сутрин изгрява еднакво за всички. Преди да изгрее, птиците първи започват да пеят своя благодарствен химн за Нея. Работливите чакат песента на петлите и стават рано, та когато Тя огрее, да започнат своя трудов ден.
Ленивците пък, поглеждат с неприязън Слънцето, защото ги е събудило.
Престъпниците въобще не го обичат, защото през деня се виждат престъпленията им извършени на тъмно.
Тя си изгрява, а децата първи излизат да играят на светлото. Те вземат едно стъкълце, вдигат го към Нея и то се превръща в скъпоценен камък.
Най-щастливи са децата.
Влюбените са като тях.
Имащите също са щастливи, но само когато имат.
Младите и здравите се радват на Слънцето.
Болните, кривите и старите не му се радват . Те казват: "Колко е гаден живота!"
А Животът, който Тя ни дава, е един за всички.
В зависимост от това, на кой колко е прозрачна призмата, толкова светлина може да приеме.
Затова Христос дава на човеците притчата за сеяча.
Той сее, макар да знае, че съвсем малко зърна ще дадат плод.
Той е длъжен да сее!

Кажи ми само, кой може да поругае Слънцето?
А и на Него дали му пука за всички.
Съвсем скоро Тя ще ибухне. Така ще Я видят всички.
Тези, които са станали Синове на Слънцето ще се радват, а останалите ще изгорят като плява.
Ето виж! Един съм, а всички ме приемат различно.
За едни съм Орос, за други Сорос, за трети - луд.
А кой съм, само аз си знам.
И ТЯ знае!


Орос