През 1943 година вече Хитлер не може да победи почти по никакъв начин. Не могъщата немска военна машина известна с дисциплина и героизъм е изчерпала ударните си сили, а конкретно Хитлер не е в състояние трезво да претегля събитията през умопомраченото си от гняв съзнание. “Всичките ще ви науча аз вас!”(Суворов) се заканва озверелият фюрер и клати глава от бункерът си “всичките!!!”...А там по бойните полета на хиляди километри сред буря от куршуми, снаряди и изгорели танкове загива цветът на Германия похарчен като карта. Светът е ужасен от расовата му политика и хвърля всички сили и средства срещу него.Това вече не е просто европейска война, а глобално противопоставяне срещу ужасяващите перспективи на расовото моделиране през следващите десетилетия.”Окончателното решение на еврейският въпрос” в Европа през 1942ра е смъртната присъда на Хитлер, защото хората не са виновни за народността и расата си, а са отговорни единствено за действията си. Не можеш да осъдиш на смърт когото и да било затова, че не се е родил германец-ариец. Всеки човечец е полезен с нещо и не можеш да зачеркваш животът му заради расата му. Световното общество е ужасено от това какви перспективи му се пишат в случай капитулация на СССР. През 1942 година Съветска Русия е на косъм от разгром и единствено жестокостта и прагматизмът на Сталин я спасяват. През 1943та ресурсът на останалият свят вече е обърнат директно срещу Хитлер и визията му за устройството на светът. Западните демокрации предпочитат съжителството на международната сцена с комунистическа империя пред хитлеровият националсоциалистически "Трети райх". А фюрерът, както вече написах сам в страхът си от провал несъзнателно обърква естественият ход на събитията закъснявайки с третата лятна офанзива. От негова гледна точка даже е по-правилно да отложи и да промени операция “Цитадела” но не и да я разпише по очевидната за противниците му схема. Като игра на шах има ли смисъл да изиграеш най-добрият си ход, след като той води до мат? Понякога в живота, за да победиш и се наложиш като безспорен лидер просто трябва да отстъпиш в някаква даже и средна по величина степен. Този път на непрекъснат прогрес всеки ден е ужасно труден, изтощителен и рискован. Трябвало е да отстъпи, да се защитава и да събере достатъчно потенциал, за да разбие Червената армия на парчета. Това е било напълно възможно стига да се е вслушал във вътрешният си разум и да се е съобразявал с мнението на блестящите си военни специалисти. Изтегляне на трите ударни групировки – групи армии “Север”, “Център” и “Юг” само с около 500 километра западно означава концентрирането им и сбиване на комуникациите, което дава възможност за бързи, ефективни и по-евтини контраофанзиви последвани от опустошителни клинообразни настъпления. На Съветската армия би и било изключително трудно и даже невъзможно да пробие плътен и добре осигурен немски фронт. Най-малкото комунистите никога нямаше да влязат в Европа и щяха да се задоволят с нищо повече от отвоюване на окупираните територии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите