VII. ТРАКИЙСКОТО ПОТЕКЛО НА СКИТО-САРМАТИТЕ

Старите гръцки и латински писатели са ни оставили множество разкази за родството или едноплеменността на южноруските древни народи с тракийците, но специално за самите тракийци сведенията им са забележително оскъдни [165], в следствие на което беше извънредно трудно да се приложи сравнителният метод на изследване на фолклора на тия сродни племена, за да се провери истинността на споменатите разкази. Но археологията и тук иде на помощ със своя непрестанен принос, особено към тракийската и славянска митология, а също и с откритията и изследванията в областта на нумизматиката, керамиката и други приложни изкуства.
Професор Кацаров, като говори за частната поземлена собственост при тракийците [166], посочва следния разказ от Ксенофонт (Anab. VII. 5-12) за тракийските племена, живеещи по брега на Понта (Черно море) около Салмидесос:

“Много от корабите, които плуват към Понта, попадат тук на плитки места и се изхвърлят на брега. . . Живеещите наоколо траки са разделили с погранични стълбове местността на дялове и всеки ограбва това, което попадне в неговия дял. Разказват, че преди да се разделят много траки се убивали взаимно при грабежи.”

Както виждаме, този разказ е почти идентичен с херодотовия за таврите (IV, 99). По-нататъшните сведения на г-н Кацаров хвърлят достатъчно светлина върху причините, заради които древните писатели говорили за крайморските траки като за по-културни елементи. На стр. 731 той пише:

“Между тракийските племена са съществували диалектически и културни различия, някои от които са се запазили дори в оскъдната ни традиция. Племената, които се намирали по-близо до бреговете на морето, били по-напреднали; а колкото повече се отивало на север, културата ще да е била по-ниска и по-примитивна.”

(Комичното в това наблюдение на автора, иначе уважавания проф. Кацаров, е, че същото нещо, но съвсем в прав текст се казва още от Омир и историята му за Одисей, в онази нейна част, когато героят установява, че крайморските траки са по-отракани в някои неща от по-отдалечените от морето. Явно авторитетът на Омир е оставил своят отпечатък в по-късните гръцки автори, а чрез тях се е пренесъл дори върху уважаваните съвременни изследователи на античността – бел.ред.)

Както видяхме, Much (Die H. d. I,стр. 95) и Schmidt (Zeitschrift fur Etnologie 1904, стр. 626), също Цунд (в своя реферат за разкопките в Тесалия) приписват домикенската култура в областта между Дунав и Днепър на траките, като причисляват към тях, специално към малоазийските им племена, и троянците. Въобще големият древнотракийски народ е населявал не само Балканския полуостров, но и южна Русия, и почти цяла Мала Азия.

“Тракийският народ (казва Херодот [167]) е най-многоброен след индийците. Ако тоя народ го управляваше един човек и една воля, той щеше да бъде непобедим и най-могъщ. Но това единство го няма между траките и от това зависи тяхната слабост. Те са се поделяли на много племена, от които всяко си има собствено име, според мястото, което заема, и живее отделно от другите.”

Как добре само се е сетил за траките българският историк Дринов като говори за произхода на българите (стр. 31).

“Ако на Херодот се бе случило да описва славяните, ние не се съмняваме, че той щеше да ги опише с такива думи, с каквито видяхме той описва предишните жители на Балканския полуостров трако-илирийците.”

Интересно е съобщението на Страбон, че племената, живеещи по негово време (1 век сл.Хр.) край Дунава, представлявали смес от скити, сармати и гети с тракийци [168]. Страбон пише:

“Цялата страна между Истъра и Бористена представлява първо пустинята на гетите, после земята на тиригетите, зад които сармати азиги, наречени басилии, сиреч царствени, и урги. Повечето са номади, а останалите се занимават със земеделие; същите те обитавали, казват, по Дунава, често от двете му страни. Над тях живеят бастарните, а най-северните са роксоланите, населяващи равнината между Танаида и Бористена.” (VII, 3-17)

През 1894 г. се появи научният труд на томския професор Флорински “Първобитните славяни по паметниците на техния доисторически живот”, където между другите паметници се разглеждат и отнасящите се до българите. Изхождайки от ново археологическо гледище, Флорински намира, че българските паметници изобщо не са фино-татарски, както дотогава мислеха повечето историци, а са от чисто славянски характер. А на стр. 89 той изрично казва:

“Българите са славяни, също като тракийските племена, скитите и сарматите.” [169]

Професор Ростовцев ни дава изобилен материал в своите статии, както върху керченските фрески, открити през 1891 година, така и върху епиграфическите и скулптурни паметници, намерени при разкопките на едно езическо светилище в Ай-Тодор през 1907 г., които авторът доказва, че са от чисто тракийски характер [170].
Особено важен по същия въпрос е научният труд по нумизматика от почетния археолог А. Берте Делагард [171] в записките на Имп. одеско общ. за история и древности (т. XXIX, 1911) под заглавие: “О монетах властителей Боспора Кимерийскаго, определяемых монотрамами” (стр. 117-232). Там се разглеждат предимно ония монети от Кимерийския босфор, които нямат определен надпис, а само едно тайнствено съкращение на името, във вид на монограм. От изследванията става явно, първо, че това са имената на босфорските царе и, второ, че тия имена са същите и на царете в Тракия – обстоятелство, което иде да признае връзката между скито-сармати и тракийци, и властващите в тях родове. И в Тракия, и на Босфора са известни Рископорити, Котиси и Риметалки.
Най-после, при сравнението на крамическите находки в южна Русия с ония в България, складирани в Народния музей, пред нас се изпречват редица очебийни свидетелства за родствения бит и култура на населяващите ги племена [172].
При редица класически писатели се срещат данни за сходството на бита и културата на древните траки с бита и културата на славяно-българите, но, както казахме, сравнителното изучаване на тези данни и съпоставянето им с новите сведения на науката е в своя зародиш.
Археолозите постоянно ровят из недрата на майката земя и науката ежедневно ни поднася капка по капка нови сведения из този подземен архив, които потвърждават едноплеменността на българите и славяните с траките, а заедно с това и еднакво дълбоката древност на едните и другите едноплеменници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите