УВОД

С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен българология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи.
Руският професор-византиолог Н. П. Кондаков в археологическите си бележки за Македония [1] казва, че в основните възгледи на българските историци като че ли има едно затаено желание да затъмнят и загладят един твърде съществен въпрос: в какво отношение са били българите-скитници (турци по произход, според Н. Кондаков) към онова славянство, което след тях или заедно с тях се е движило за поселване на Балканския полуостров.

“От тия два елементи, пита Кондаков, кой е съставлявал същинската сила, пред която е треперила Византия? Против кого се е повдигала Византия с всичките си сили при (царуването на) Маврикий, Ираклий, Фока, Василий Македонеца и най-после при Василий Втори-Българоубиеца?”

Същият учен продължава:

“Очевидно отговорът ще бъде един – против оная скитнишка орда, която организирайки своето могъщо нахлуване, е имала в същото време достатъчно сили, или ги е получавала отвъд Дунава, за да извърши не само редица нападения, но и да организира силно и могъщо царство, пред което треперила Византия. Във всички обсъждани въпроси ясно личи премълчаването на тая основна ядка на цялото движение.”

Затаено желание, тоест преднамерено да се затъмнява и заглажда този въпрос, нито сме забелязали, нито можем да допуснем у нашите историци, но е факт, че в нашата историческа литература се чувства едно затишие по тоя научен спор. От друга страна, като че ли едно отдавнашно равнодушие витае над обществената мисъл по въпроса за тъмното начало на българската история. Вероятно по-съвременните и по-належащите социални, икономически и политически въпроси в бързо развиващата се България отвличат обществения интерес от мъртвото историческо и праисторическо минало.
Но за затишието около тоя въпрос има и други причини. Не малко е повлияло преди време и авторитетното мнение на добре известния историк М. Дринов за произхода на българите. Имаме предвид забележката [2], в която той между другото казва:

“Нас твърде малко ни занимава потеклото на българите, защото тоя въпрос си няма мястото в историята на нашия народ, който не е техен потомък и няма нищо общо с тях.”

По-нататък за слабия интерес у обществото по тоя въпрос е повлияла голямата и нечувана бърканица във възгледите по отношение на народността и езика, както на древните българи, така и на сегашните българи, в европейската и в нашата научна, учебна и популярна литература.
През 1900-та година професорът д-р Шишманов изложи всички тези безбройни противоречия в една изчерпателна студия [3], която успоредно с голямата си научна стойност, като че ли има и силата да парализира поне у нас всеки по-нататъшен опит или желание да се проникне в античното минало на българите.
Съществена причина обаче за затишието на този въпрос в българската и чуждестранна литература е отместването на същия въпрос от изключителните му исторически основи върху историко-археологически такива. Всички постепенно осъзнаха и осъзнават, че далечното минало на България и на българите трябва да се съзида не само въз основа на приказките на древните писатели, а трябва да се прерови и подземния архив, откъдето да се възстановят основите на видимите с очи и осезателни с ръце непосредствени паметници на живота от близкото и далечно минало. Това осъзнаване изясни истината, че противоречията и разногласията по българския въпрос се коренят между другото и предимно в недостатъчната разработка на южно-руската и българска (мизийска, тракийска и македонска) археология. И че без нейните данни по никакъв начин не можем да имаме нещо повече от няколко недостатъчно обосновани исторически хипотези за произхода на българите.
Съществуващите засега хипотези по тоя въпрос са [4]:

1. Че българите са татари (Енгел).
2. Че са славяни (Венелин).
3. Че са урало-чуди (Шафарик).
4. Че са турци (множество наши и чужди учени).
5. Че са монголи (Нибур).
6. Че са смес от фини, турци и славяни (Френ).
7. Че са угри, както хазарите (Хволсон).
8. Че са самоеди (Рьослер).
9. И най-сетне, като реакция на всички тези хипотези, че не са дошли от никъде, а са си коренни жители на днешна България от памтивека (Д-р Ценов) [5].

След изобилните и твърде ценни археологически находки, особено от последните няколко години, всички тези теории безусловно трябваше да отстъпят вече място на историческото сравнително изучаване на “варварските” древности, като се почне от техните ранни и по-късни източници и се върви по пътя на самите “варварски народи” от южна Русия по направление на север, на запад и на юг. Това сравнително изучаване обаче не е все още обстойно завършено, а и на археологията предстои още много работа, особено в тракийските области. Във всеки случай археологическата наука вече може да пристъпи в днешно време, ако не към окончателното разрешаване, то поне към уреждането (правилното насочване) на спорните въпроси за произхода на българите и за началото на тяхната история.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите