|
|
| Тема |
 Честит празник българи! |
|
| Автор |
komita (баш) |
|
| Публикувано | 22.09.05 17:30 |
|
|
|
През есента на 1908г. десетилетните стремежи на българите за отхвърляне васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех. На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват "съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство". България става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения...Но каква е подготовката за оповестяването на такова дръзко решение в разрез с Берлинския диктат...
Протоколираното от Берлинския договор бреме на зависимостта не се изчерпва от годишния данък, който Княжеството трябва да плаща на Турция, от прехвърлените върху все още крехката българска икономика османски капитулационни дългове към Великите сили, от безконтролното хазяйничене на турската администрация върху южнобългарските железници.
България трябва да съобразява всяка своя международна стъпка с Цариград, а нейният монарх да иска султанска благословия. След Освобождението обаче българските държавници постепенно и неофициално отхвърлят редица от тези задължения и ограничения, ала унизителното морално и национално бреме на зависимостта остава.
Успехите в икономическата, политическата и културната сфера укрепват самочувствието на българите. Още през 1905 и 1907 г. се правят по-настойчиви опити за провъзгласяване на независимостта, но дипломатическата акция за обявяване на българския суверенитет става възможна през лятото на 1908 г., когато международната обстановка се променя благоприятно за една подобна решителна стъпка. Избухналата тогава Младотурска революция дестабилизира Османската империя и същевременно убеждава бълг. общественост и нейните полит. първенци, че новите цариградски "реформатори" само ще затегнат възела на българската зависимост. Австро-Унгария проявява склонност да преговаря за нарушаване на Берлинския договор, поради стремежа на Виена да анексира окупираните от хабсбургските войски през 1878 г. Босна и Херцеговина.
Междувременно в Цариград става т. нар. "инцидент Гешов". Бълг. дипломатически представител не е поканен на прием по случай рождения ден на султана. В българо-турските отношения настъпва криза. Няколко дни по-късно конфликтът се задълбочава. На 19 септ. 1908 г. бълг. правителство завзема железопътните линии на Източната компания в Южна България, които се смятат за собственост на Турция. За целта е използвана стачката на служителите на тези линии. Скоро стачката е прекратена, но бълг. власти задържат линиите под предлог, че всяко подобно действие вбъдеще е в състояние да парализира съобщенията в южната част на страната. Правителството на демократа Александър Малинов решава, че решителният момент е настъпил. Извършени са и определени дипломатически сондажи в някои от европ. столици. Тук проявяват определена благосклонност към амбициите на княз Фердинанд провъзгласяването на независимостта да бъде съчетано с царска корона.
Именно в тази напрегната обстановка на прекъснати дипломатически отношения с Турция монархът и министър-председателят обявяват на 22 септ. 1908 г. независимостта на България. Декорът е знаменателно-исторически - църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния Търновград.
Един ден по-късно Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. С тази съгласувана стъпка България има вече за своя защита прецедента с велика сила, която също нарушава Берлинския диктат.
Повечето Велики сили отказват да признаят България за напълно независима. Те изтъкват, че тя е нарушила Берл. договор. Неспособна на решителни действия Портата в началото иска парична компенсация в размер на 650 милиона франка. Започват тежки преговори. Турция намалява сумата до 125 млн. франка, а България стига тавана на своите отстъпки на 82 млн. франка. От този момент и двете страни отказват промяна в позициите си. Русия помага на България да излезе от създаденото положение, като предлага да опрости на Турция нейния дълг по военното обезщетение от последната война между двете империи (1877-1878 г.) Срещу това Високата порта се отказва от своите искания към България, а последната поема задължение в срок от 75 г. да заплати на Русия 82 млн. франка. Турция признава българската независимост. На 6 април 1909 г. се подписва българо-турски протокол.
Със съдействието на Проект БГ-История
Бог прощава, ВМРО не!
| |
| |
| 
|
|
