|
Отношенията на Балканите не са само черни страници. Те са и сбетли страници на съвместно, доброжелателно сътрудничество, на Всеобщност на духа, Волята, характера и бита, които създават и са създавали и атмосфера на общност и взаимност.
Това, че е имало конфликти и въоръжени сблъсъци, още нищо не означава. Никъде по света не е възможно да се посочи регион, та дори и малък кът, в който отношенията между държавите да са се развивали безоблачно и безконфликтно. За съжаление, цялата досегашна история на човечеството е изтъкана от насилие. А това насилие е заложено не в самата природа на човека и обществото, а в отношенията на антагонизъм и непримиримост, породени от конкретната ситуация в отношенията на собственост, господство и подчинение, на експлоатация, които са също така конкретен исторически продукт, а не цивилизационна неизбежност.
В епохата на Възраждането през XIX в. на Балканите се появиха националистически страсти във връзка с очертаващата и Възникваща национална независимост и неизбежния въпрос за държавните граници. Но тогава се ражда и идеята за съюз между балканските държави във формата на федерация.
Идеята за балканска федерация почива върху правилното разбиране, че балканските държави нямат шанс в борбата си за освобождение от Турция и в последващото свободно развитие на икономиката, културата и социалните отношения, ако не обединят в някаква ефективна форма усилията си. Федерализмът е основен мотив в националната политика на Възраждането, който като музикален рефрен по-късно ще се появява с различна сила в едив или друг период, дори понякога ще доминира в националните програми и външната политика.
Този федерализъм е обосноваван от различни гледни точки. Л. Каравелов посочва, че „всяка една малка народност трябва или да се покори на някоя чужда сила и да се откаже от своето историческо съществуване или да се съедини с някоя друга народност на най-либерални начала (както е съединението на Швейцария и Америка) и да състави с нея отбранителна федерация". Христо Ботев по повод на балканските държавици констатира, че „историята призовава да съставят на свободни демократични начала очакваната и необходима дунавска конфедерация".
Васил Левски засяга друга страна. Той е за балканска република. И е категоричен, че докато съществуват отделни княжества, не е възможно никакво братско споразумение между балканските народи. За него балканската федерация е осъществима само на републиканска основа.
В Сърбия през този период идеите за балканска федерация също така са много силни.
Това е националното наследство на Възраждането. Може и да се отрича, но това са фактите.
Българското Възраждане нямаше друз изход. Освобождението на България едва ли би се реализирало докрай, ако тя се конфронтираше със съседите си. Това в еднаква степен е валидно и за останалите балкански държави. Самата България, с най-многочислено население на Балканите, пълноценно би могла да се реализира в мащабите на една крупна балканска единица - федерация, конфедерация или съюз. Тази идея отразява и духа на епохата, движението към обединяване, разбирателство и сътрудничество между нациите, а не тяхното противопоставяне. Този момент Димитър Благоев по-късно ще обобщи В една от ранните си статии „Балканската федерация и Македония". Там той развива идеята за съюз между балканските нации, за „един общочеловеческий съюз" и че „за да достигне един народ най-високо материално и нравствено развитие, каквото позволява науката, необходим е съюз".
Днешната историческа ситуация на Балканите е много различна и много трагична. Тя е нещо много по-лошо дори от „ябълка на раздора" и от „барутен погреб". В резултат от политиката на САЩ, подкрепяни до голяма степен от редица западноевропейски държави, с помощта на тяхното послушно оръдие НАТО, Балканите се превърнаха в разбита, разорена, не толкова неспокойна, колкото разрушена, разкъсана от противоречия, съмнения и подозрителност зона на планетата. Социалната катастрофа тегне над повечето от балканските страни. Това е резултат само от събитията през 90-те години. Никога Вътрешните отношения на Балканите, нито по време на освободителната борба, нито пък през Първата и Втората световна война, страните не са били така разединени и противопоставени една на друга. Някакъв зъл дух, зъл демон прелетя над тях и ги намрази, противопостави ги едни на други. Този зъл дух са САЩ и НАТО. Югославия е разрушена във федеративните си държавни граници. Босна е в плачевно състояние. Косово е опожарена земя, Албания е заразена със самоубийствен шовинизъм и е превърната в обикновено оръдие на американските стратегически замисли, център на наркотрафик и престъпност от висш разряд. Македония внезапно беше подложена на агресия от организирани военни албански формирования, към които НАТО се задоволява да се обръща само с призиви за самора-зоръжаване, въпреки че би трябвало по договор да стори това преди повече от година. А България и Румъния, въпреки че засега са пощадени от насилието на войната, се гърчат в жестока социална криза, каквато никога не са преживявали. В отношенията между Гърция и Турция кипърският проблем, който САЩ очевидно нямат намерение да разрешат някога, ги противопоставя и поставя на ръба на войната за един непредвидимо дълъг период.
А България? - нейното положение е изключително уязвимо и поради това трагично. Тя сама провали под диктата на САЩ отношенията си с Югославия, изостри отношенията си с Гърция, които в течение на десетилетия бяха отлични. По отношение на Македония бяха допуснати куп грешки поради недомислие и неуместно самочувствие, като не се държеше сметка, че Македония е независима държава. Истински абсурд е, че през 90-те години единственият „приятел" на Балканите се оказа Турция. Повтаря се стамболовизмът в нов вариант.
Тази трагедия в балканските отношения е плод на системната, целенасочена политика на западните сили и предимно на САЩ през 90-те години.
Върху този фон на разпалвани стари дрязги и нови конфликти се появява информация за разработени карти за прекрояване на териториалните граници на балканските държави. Първоначално източникът беше „анонимен", а след това се разкри. Това направи X. Кисинджър, достатъчно авторитетен и близък до американската външна политика, за да не се приеме несериозно.
Има ли изход от тази не толкова задънена улица, колкото устроена клопка от „западните демокрации"?
Изходът е един и той е в очерталата се още в XIX век идея за балканска федерация. Дали ще бъде федерация, конфедерация или пък съюз, е друг въпрос. Главното е, че балканските страни трябва да се върнат наново към идеите от миналото за формирането на интеграционна общност, посредством която да организират и осъществяват външните си контакти, включително и с ЕС.
Струва си да се припомни историята на България, за да се анализира съвременността. Днес е много модерен, въпреки че е неясен, „пътят към Европа". В 1878 г. пътят към Европа, по-специално от Сан-Стефано до Берлин, се оказа фатален и по същество зачеркна резултатите от цяла една епоха на борба за освобождение. Само за няколко седмици бяха превърнати в илюзии вековни права на нацията. Стана ясно, че светът е навлязъл в нова епоха на доминиране на великите сили, когато малките нации са обикновени пионки в ръцете на големите гросмайстори, и че не изкуството на шахмата, а интригите и политическите спекулации решават ходовете на играта на сбетовната сцена. България трябваше покорно да изчака какво ще решат великите сили, каква съдба ще й определят. Берлин и Берлинският договор станаха една голяма трагедия за България и срамна игра за Европа. От тази игра спечелиха Турция и подкрепящите я западни сили. А балканските страни бяха хвърлени в нов порочен кръг на противоречия и конфликти, изкуствено създадени от самите тези сили, които и тогава дръзваха да се нарекат демократични и да устройват нов балкански ред.
Днес историята се повтаря във видоизменен сценарий, с множество метаморфози, но общо взето със същите крайни резултати. Сега жертвите на тези интриги, които имат зад гърба си колосалната военна сила на НАТО и на САЩ, са Югославия и Македония. Запазването на благоприлично поведение от другите балкански страни към кроежите на Запада е не само цинично от гледна точка на морала, но преди всичко опасно за самите тях. Защото всеки момент играта може да се промени и „нападателите" да се устремят с топката към другата врата. Трябва да се избърза балканските държави най-сетне сами да решат своята съдба, съобразявайки се със собствените си интереси, а не със заговорите на Запада.
Проблемът за балканската федерация в съвременен контекст означава тясна интеграция и сътрудничество между балканските страни с характер на междудържавен съюз. Тъй като спомените от миналото са прекалено пресни, предразсъдъците и подозренията много живи, не е възможно, и не е нужно, да се търсят тесни интеграционни структури от рода на федерация или конфедерация. Най-подходящата форма е Съюз бърху принципи, които не засягат суверенитета на страните и им позволяват да водят свободна външна политика. Но постепенно подобряване на отношенията, дори и само въз основа на принципите на ООН за сътрудничество и ненамеса във вътрешните работи, би било една голяма крачка напред към по-амбициозни цели в бъдеще. Балканският полуостров в светлината на съвременните изисквания за интернационализиране и глобализиране на производителните сили е вече недостатъчна база за икономиката, науката и културата. Но това не отменя възможността и необходимостта от постепенно установяване на интеграционни връзки, дори първоначално само по отделни въпроси, които в бъдеще съобразно успехите и потребностите ще се разширяват. Необходима е по-голяма териториална и политическа рамка на икономическата интеграция. И тази рамка не ще бъде насочена към трети страни или структури, а ще позволи с по-голяма ефективност и рационалност да се участва в глобализационните процеси. За да се реализира нещо подобно, е необходима най-напред радикална промяна на взаимоотношенията между балканските страни върху принципите на равноправие, взаимодействие и взаимна изгода, ненамеса във вътрешните работи, необходим е икономически и политически съюз.
Има въпроси, по които незабавно могат да се намерят взаимноизгодни решения и да се очертае обща политика. Това са енергетиката, транспортът и инфраструктурата, използването на водите на Дунава, туризмът, културното взаимодействие и културно-историческото наследство.
За да се пристъпи към подобно разбирателство, е необходимо да се предприемат действия в няколко направления.
На първо място, осъзнабането и изясняването от правителствата на балканските държави на действителните национални интереси, които са същевременно и балкански интереси, а не съобразяването с онова, което се диктува и налага от Запада. Никаква реална обща балканска политика не е мислима, ако не се вземат под внимание националните интереси на отделните страни.
На второ място, категоричното признаване на националния суверенитет, неприкосновеност на териториалните граници и ненамеса във вътрешните работи на страните.
На трето място, нова медийна и информационна политика, ориентирана към интересите на балканското сътрудничество. Тезата за „независимост на медиите", разбира се, е фалш и прикритие за тяхното използване за груби политически или икономически цели.
На четвърто място, намирането на поддръжка от европейските и световните сили за подобна политика на балканско сътрудничество. Това е най-трудната задача. Тя обаче не е неразрешима. Редица страни биха подкрепили подобна политика. Това са на първо място Русия, а също така Италия, Испания, скандинавските държави. Може да се очаква, че самият Европейски съюз ще дойде до осъзнаването на важността за собственото му съществуване и развитие установяването на мир и сътрудничество на Балканите, а в перспектива сплотените балкански страни да станат членки на съюза.
Идеята за балкански съюз или дори в по-мека, неангажираща на първо време балканска група, в практически план предполага редица стъпки.
Би трябвало да се обсъдят и приемат с рамково споразумение принципите на общобалканска политика.
На основата на тези принципи нормално е първоначално да се установят двустранни отношения между страните, които да имат характер на строителни панели за бъдещо развито и разгърнато балканско сътрудничество.
Сравнително лесно постижимо е установяването в договорна форма или във формата на споразумение на общност в действията и формите на сътрудничество между България, Югославия, Гърция и Македония. От изключително значение е сключването и подписването на документи за сътрудничество между България и Югославия. Едно тясно регламентирано със силата на международната практика взаимодействие между България и Югославия е основата, върху която най-успешно може да се изгради бъдещата сграда на балканската общност и в крайна сметка установяването на балкански съюз или друга форма на взаимодействие и сътрудничество. В нея освен традиционните балкански страни естествено би било да участва и Турция, декларирайки признаване и спазване на общоприетите принципи на добросъ-седство и общобалканско взаимноизгодно сътрудничество.
Обективната база за балкански съюз е налице. Главното е да се преодолее скептицизмът, субективният фактор и да се елиминират и неутрализират онези вътрешнополитически сили, които са се поставили в услуга на чужди интереси и се стремят да саботират и провокират. Подобно на скандинавските страни, Балканите са в състояние да оставят в архивите на миналото противоречията, оскърбленията, омразата и всичко онова негативно, което се е натрупало и е подбуждано отвън. Балканските страни имат обща историческа съдба, обща психология и култура, общи интереси. Прозвището „тъмен балкански субект" е изкуствено конструирано, не съответства на духа на балканските народи, на тяхната интелигентност, характер и воля, исторически манталитет. Балканите могат да станат цветущ регион на света, защото в него е съхранена жизненост и енергия, каквато малко региони по света притежават.
Предстоящото членство на България и Румъния, а след това несъмнено и на останалите балкански държави в ЕС, не противоречи на идеята за Балкански съюз.Напротив, той ще благоприятства активното участие на Балканските държави в европейската интеграционна общност, ще създаде по-благоприятни предпоставки за тяхната конкурентоспособност в единния европейски пазар.
Би ли се реализирала в действителност тази идея? Как ще стане на практика това?
До колкото знам в момента се пише (или вече е написана) обща история на Балканите. Някой знае ли дали тази книга вече е на пазара?
Какви стъпки е нужно да се предприемат от културната общественост и политическия елит за да стане реалност идеята?
---------------
(.'.) МИР (.'.)Редактирано от Cимeoн на 09.09.05 12:31.
|
Идеята за Балкански съюз се възражда
