Няма никакво съмнение, че степента на подготовка за война на Третия райх действително е била по-ниска от тази на изцяло милитаризираната Вилхемова Германия от второто десетилетие на 20 век. Професионалните военни не случайно са окачествявали Хитлеровите планове за война като аматьорско-авантюристични. Обаче изумителните успехи на първите военни кампании са им затворили устата и от тук нататък Хитлер е чувал само това, което му се е искало да чуе, а и общата политическа обстановка преди нападението над Съветите никак не е насърчавала каквато и да била военна опозиция. Самият Хитлер обаче е бил напълно убеден, че Германия не е в състояние да води продължителна война, без преди това да погълне ресурсите на Русия. Едва когато в разпореждане на германците се окажат неизчерпаемите богатства на Русия, Райхът ще има база да води война за световно господство. Това е решителното условие. До тогава Германия ще бъде в състояние да води само блиц криг - т.е. само икономични, евтини войни. Стратегията на блиц крига е колкото военна, толкова и икономическа, а също и политическа концепция. Защото съображенията, поради който Хитлер не поставя икономиката на Германия изцяло на военна нога още през 1941 г., както всъщност би трябвало да направи, са само и изключително политически. Войните, които започва, не се посрещат с нужният възторг от общественото мнение, което преди това го е боготворяло. Не е искал да предизвика допълнително недоволство с мобилизации и драстични граждански ограничения - и, изглежда, е преценявал този риск като сериозен. Защото народът в огромната си част подкрепя неговата политика на германски иредентизъм. Той аплодира аншлуса - и допитванията показват 99% одобрение в Германия и повече от 97% в Австрия. Народът си иска обратно Судетите. Но няма никакви доказателства, че германския народ някога е искал присъединяване на огромни маси негерманско население. На 27 септември 1938 г., Хитлер заповядва на 2-ра моторизирана дивизия да мине през Берлин на път за чешката граница. Но по-малко от 200 човека идват да видят как той приема строя и пред Райхканцеларията - и фюрерът възмутен се прибира в сградата. Той, изглежда, доста ясно е усещал този вакуум в сърцата на германците. Съвсем пусти са улиците на 1 септември 1939 г., докато фюрерът пътува към Райхстага, за да произнесе пред него речта си, оправдаваща нападението срещу Полша. Тълпите не излизат и когато войските се завръщат победоносно. Същото се случва дори когато те превземат Париж, независимо от усилията на професионалните агитатори. Разбира се, Хитлер е решен да следва своята "мисия свише" със или без ентусиазма на тълпата. Всичко, което му трябва, е послушание, а германците са дисциплиниран и с развито чувство за гражданска отговорност народ. Така че, след 1939 Хитлер престава да си играе на политик, народен трибун, оратор и любимец на народа. Методите му на управление губят обществените си измерения на одобрение. Престава да увещава и започва да принуждава и тероризира. А това не винаги е съвсем безопасно, особено при наличието на значителна аристократична прослойка, която - той знае това - го презира. И една поголовна военна мобилизация може би би им създала достатъчно широка социална база от недоволни, без която тази прослойка иначе е безсилна.

Казаното до тук може би донякъде обяснява странният факт, че след като съкрушаването на Русия е крайъгълен камък в плановете на Хитлер за световно господство, кампанията срещу нея е планирана направо скъпернически. Независимо как преценяваме потенциалната способност на Хитлерова Германия да води война, едно е безспорно - Барбароса е крайно нереалистичен военен план. Това е изключително хазартно начинание, обратно на очакванията, които човек би имал, предвид решителното му значение за крайният успех или неуспех на хитлеровата мечта. Хитлер нарежда на щаба си да започне подготовката за Руската кампания само два дни след примирието с Петен, като идеята му е да започне същата есен и само с най-големи усилия успяват да го разубедят. Но той продължава да смята, че тази кампания ще е по-лесна работа дори от покоряването на Франция. А необективните оценки, които шефа на Абвера Канарис му осигурява, засилват това негово убеждение. На българския посланик Драганов Хитлер казва, че Червената армия "не е нищо повече от една смешка" и няма да е никакъв проблем да бъде "разкъсана на парчета" и "удушена на части". Резултатът е сериозно недоосигуряване на кампанията спрямо целите, които си поставя. Наистина, включени са части от около 153 дивизии, но само 3580 танка, 7164 оръдия и 2740 самолета. Това е направо нищо - та само на Берлинското направление през януари 1945 г.съветския фронт включва над 6000 танка, над 7500 самолета и повече от 41 000 оръдия! Тук стана дума за танкове - безспорно, немските танкове са най-добрите от всички, произведени през ВСВ, най-вече тези след 1943 г. Но пък Луфтвафе така и не успява през цялата война да произведе задоволителен тежък бомбардировач. И военните заводи на Сталин не са ефективно бомбардирани на никой етап. По-доброто качество пък на танковете обаче никога не успява да компенсира недостатъчното им количество - докато Т-34 има толкова гениално проста конструкция, че може да го "сделат" и напълно неквалифицирани работници в масово оцелелите военни заводи. При това в невъобразими количества - вярно, как да е, но танка все пак може да върви и да стреля. На всичко отгоре, първоначалните успехи подвеждат Хитлер да задълбочи грешките при планирането, като предполага, че вече е спечелил войната. Към 14 юли той е убеден, че кампанията е към края си и дава заповед военното производство да се преориентира от армията към поръчките на флота и авиацията. И танковото производство спада до една трета от заплануваните 600 танка на месец, което и без това никак не е много.

Що се отнася до "тайните оръжия" - те са измислица. Хитлер не инвестира достатъчно рано и достатъчно много дори в обещаващи оръжия, които са по възможностите на тогавашната германска икономика. Защото атомна бомба например - а това би било идеално оръжие за Хитлер - не е по възможностите и. Не са вложени достатъчно средства в такова високоефективно оръжие като Фау 1, да речем. Цената на един английски бомбардировач, с екипажа, бомбите и горивото е над триста пъти по-голяма от на този безпилотен самолет, а триста Фау 1 биха нанесли неизмеримо повече щети от един бомбардировач. Това се дължи и на личните недостатъци на Хитлер, който не вярва в "еврейската физика", но най-вече на хаоса в нацистката програма за военно техническо снабдяване. Вместо за такова евтино и с отлична ефективност оръжие са отделени безмислено много средства за Фау 2 и в програмата са заети 200 000 работници само в Германия. В крайна сметка са изстреляни само 3000 Фау 2, безнадеждно неточни и струващи 12 000 английски лири всяка срещу 125 за Фау 1. Проектът за междуконтинентална ракета, за който също са отделени много от оскъдните средства на Германия, не успява да слезе от чертожната дъска. Дори и да я бяха построили, тя си остава безполезна, докато зарядът и е конвенционален.

Непредсказуемо биха се развили събитията в случай,че хазартният план на Хитлер все пак беше успял и Русия беше победена, а неизчерпаемите и ресурси - заграбени. Но мисля, че след въвличането на Америка във войната, държавите от Оста все пак биха я загубили. Навярно с употребата на ядрено оръжие и срещу Германия, а не само срещу Япония. Независимо от усилията, които тези държави биха положили, те нямаше да успеят дори да се приближат към чудовищната икономическа и технологична мощ на тази недосегаема за техните оръжия държава. Прибавено към начина на мислене и манталитета на лидерите им, тези тоталитарни държави не биха успели да надскочат същността си на реликти от една мааалко по-стара епоха, която се е характеризирала със стремеж за пряко поробване на света.

Истинската грижа на човечеството е човека