Надявам се да ви е в полза долуизложеното.Намерих го в комп-търа си.Не зная от къде го имам и кой е автора.
Обсадата на Велико-Търново
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв.Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий, понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува, че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската
писменост, че той е запазил звездата на българската нацонална култура, неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града, но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища.Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.

Предателството
С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургаз, и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил
се един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отсъпление. Този трагичен епизод историците отбелязават само като предание, че един неизвестен евреин предал Тъpново.Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен, чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 година.Лазар Коен, получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост
Царевец, явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново.
Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление.
За доказателство предателят показал копието от заповедта, с което го снабдили евреите --членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век, том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през ноща завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление.
Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът Коен, като Юда Икариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон, който
възползувайки се от това, че цялото население било обхванато от ентусиазъм, отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.
Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век, том IV. стр. 318). По това време Град Велико
Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров.
Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлули турците, благодарение на еврейското предателство, града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко.
Патриаршеската църква “Възнесение Христово” била разрушена веднага, а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка, започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени велико-търновските жители, ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак, Конст. Костенецик, Йосиф Видински и др.
Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга
смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в
Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана от Константинопол бил
изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на “богоизбраните” мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на
историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите:
”Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!...”

Избиването на българскатa интелигенция
Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки
доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:”Помоли своя Бог, може би той ще те спаси”, и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век,
том 6, стр. 452).

Съдбата на патриарх Евтимий
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:
“Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи!
И аз ще кажа твоите думи: “Защото те не знаят какво правят!”
На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление
съобщили на Нафталиона, и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба
безутешно ридаел:
“Отче! На кого ни оставяш?”
От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.
Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и
със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.
Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във велико-търновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р
.п., стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир?

Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските
източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:
“Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!....” (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).

Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение
на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов вромана “Под игото”. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на “богоизбраните”.
За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които в своята слепота се мъчат дa въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на
духовните и материални начала.