Ето и изворите-османските летописци Сеадедин, Ходжа Хюсеин, Идрис Битлиси. Византийският историк Лаоник Халкокондил. Всички те говорят за големи българо-турски сблъсъци в направленето Белово-Костенец-Самоков-София. Най-голямото сражение е дадено пред София, като в помощ на българите има голяма дружина на Константин Драгаш, както и вероятно и други сръбски деспоти. Първото сражение става северно от Белово, при теснините около Траянови врати. Ходжа Хюсеин казва че "българите оказали отчаяна съпротива". Идриси Битлиси допълва че и двете страни понесли големи загуби. Българите се оттеглят към Костенец и Ихтиман. Сраженията са отразени и в немските пътеписи от ХVІв. Бенедикт Курипешич говори за битките още през 1530г. По-късно за събитията говорят Корнелий дьо Шапер в 1533г., Антон Вранчич в 1553г., Ожие Бусбек в 1553г., Ханс Дервшам в 1553г., Стефан Герлах в 1578г., Волф Андреас фон Щайнах в 1583г., Мелхиор Безолт в 1584г., Рейнхолд Любенау в 1587г. и Якоб Фюрер фон Хаймендорф в 1587г. Според данните българите се отбранявали на прохода и по околните крепости. Начело били българският цар и сръбският деспот. Преданията са изменили имената в легендарните Марко Кралевич и Дебел Новак. Сраженията са продължителни и жестоки. Ходжа Хюсеин отбелязва че Лала Шахин неколкократно моли султана за подкрепления. Идрис Битлис говори за първоначален неуспех и за победа чак след помоща на Мурад. Особено картинен е запазеният рапорт на военачалника Лала Шахин за целия поход към София. Лала Шахин заявява "Големи жертви паднаха от динислямските храбреци, които се самопожертваха като на курбан". Също така характерният цикъл от народни предания и песни за цар Ясен/Асен/ е характерен и локален само за Самоковско и Софийско. Едно от преданията дори е особено детайлно. Според него цар Ясен бил притиснат от турците и се укрепил в твърдината Урвич край София. След превземането на крепостта от турците той отстъпил към Самоковското поле. Царят дал решителното сражение в местността Режана пред крепостта при днешното село Широки дол. Тази местност е част от Чамурлийското поле. Всички тези събития стават през есен 1371-1372г. В рапорта си до султана Лала Шахин е вбесен от издръжливоста на "великия мръсник" в София иии смята че "Да се стои повече в тези страни става излишно". Според църковните поменници в битките загиват двама от синовете на цар Иван Шишман, а настъплението на турците към София е спряно с 10г.

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!