Историята е от времето на Юстиниан, ок. 530 г.

“Около това време дойде при ромеите царицата на Сабирските хуни, една юначна, многоимотна и умна жена на име Воа, вдовица с два малки сина и сто хиляди войска. Тя господстваше над хунската земя след смъртта на мъжа си Влаха. На гостите били дадени от император Юстиниан царски подаръци, разни вази от злато и сребро, чрез което не само че я примирил, но тя заробила два други хунски царя, които перскийският цар Коад бе взел на своя страна срещу ромеите, за което се бе отправила срещу Коад, персийският цар, с 20 хиляди войска. След сблъскването цялата му войска била унищожена. Един от царете на име Тиранкс постави в окови и го изпрати на император Юстиниан в Цариград, който и него разпна на вила от оная страна на брега до Свети Конона. Другият от хунските царе на име Глом бе убит в сражението от войските на царицата.
В същото време царуващият близо до Босфора хунски цар на име Грод се сдружил с ромеите, дошъл в Цариград и бил осветен. След като бил осветен, дадени му били много дарове и бил изпратен в собствената си земя, за да пази Босфора и ромейската земя. Този град бе построен от Ираклия от Испания. Той трябвало да дава на ромеите всяка година данък волове, от което си е получил името Восфор. В него били поставени известно число ромейски войници, а всъщност италианци, на които викаха испанци. Над тях бил поставен Трибун, та заедно да пазят града. В града ставаше търговия между хуни и ромеи.
Същият цар, след като бил направен християнин, отправил се за собствената си земя, която е близо до Босфора.”

С уважение,
Rex Mysorum