Oткрито е първото погребение на прабългарски аристократ

Археолозите очакват в близките дни да достигнат до гроба на хан

Светослав Николов

15 Юли 2005

Четири могили на около 12 км западно от Плиска привличат вниманието на археолозите със своята необичайност. Това не са типичните тракийски могили, които винаги се натрупват по височини. Четирите са разположени в долина между две реки на уединено и скрито място. Възможната хипотеза е в могилите да почиват високопоставени прабългарски аристократи. До този момент на археолозите не е известно нищо нито за местата, където са погребвани представителите на знатните управляващи прабългарски родове у нас, нито за това какви са техните погребални обичаи. Предполага се само, че хановете от езическия период са използвали могилен погребален обред, защото подобни находки са откривани в Източна Европа, откъдето са минали прабългарите.

На 10 юли откритието на експедицията на професор Рашо Рашев от Шуменския филиал на Археологическия институт с музей при БАН слага край на догадките и запълва празнина в археологията на Първото българско царство. Учените за първи път откриват погребение на прабългарски аристократ. През последните години те очакват да попаднат на такава находка в Плиска или в непосредствената околност на първата българска столица. Усилената им работа там обаче не дава резултат.

Косвени улики отвеждат археолозите към района около Кабиюк, като предполагаемо място за погребване на прабългарските аристократи. Между землените укрепления при Плиска и при Кабиюк, по трасето на стария път, са наредени петнайсетина групи от големи необработени побити камъни. Те са ориентирани в четирите посоки на света. За археолозите няма съмнение: веригата от култови паметници показва, че на този път се е придавало особено значение. Учените предполагат, че ако побитите камъни са възпоминателни паметници, то към укреплението при Кабиюк могат да се търсят самите гробове.

Тази хипотеза се оправдава, когато в една от четирите необичайни могили археолозите попадат на непознат до този момент вид погребение. По обред и инвентар гробът се датира към края на 7 - началото на 8 век и без съмнение принадлежи на висш представител на прабългарската аристокрация, която по това време е живеела в Плиска. Погребаният е ориентиран с глава на север, което е традиционна прабългарска гробна ориентация. Погребалните дарове се отличават със значително за своето време богатство, макар да липсват обилни и внушителни златни предмети, които понякога се откриват в тракийски гробници.

В гроба, освен костите на мъртвия, са и останките от две животни - кожата на кон, чието месо е използвано за следпогребалната трапеза, както и череп на овен. До аристократа са положени части от конска юзда с бронзови наочници, по средата на които има златен нит, две стремена, по които е датиран гробът, оръжие - меч, сабя или голям кинжал, което е много зле запазено. Има и златна обеца, която вероятно е дар от жената на покойника или от негова сродница. В гроба е намерена и отлично запазена глинена кана с особен вид украса, непозната досега. Сами по себе си погребалните дарове са особено пищни. Керамичните съдове за течности са били голяма рядкост, а желязото е било изключително скъп и рядък метал. Когато за едно лице родствениците си позволяват да поставят толкова много метал в неговия гроб, това говори косвено за знатност на покойника, обяснява откривателят проф. Рашо Рашев. На таза има масивна бронзова тока и бронзов коланен накрайник, което също е белег за знатност, тъй като обикновеното население не е носело такива коланни украшения.

За археолозите е без съмнение, че тук е погребан много високопоставен прабългарски аристократ, но не и хан. В гроба няма предмет, който директно да указва ханска принадлежност, като пръстен с надпис. Разположението на гроба - в южната периферия на могилата, обнадеждава археолозите, че скоро в центъра й ще попаднат точно на ханско погребение, за което тя е била насипана

"Изследването на погребалната обредност на прабългарската аристокрация започва с този гроб. Това откритие е изключително перспективно и важно и от чисто професионална, археологическа и историческа гледна точка, и от гледна точка на привличане на масовите туристи," обяснява проф. Рашев.

Първият и единствен засега гроб на прабългарски аристократ попада във възела между първите две български столици - Плиска и Преслав и прочутия Мадарски конник.