|
Честит празник на детето!
По случай този светъл ден бих насочил вниманието към Онези, които държавата ни позабрави в последните няколко петилетки, но въпреки това те продължават да ни радват...
А сега малко история:
На 20 ноември 1959 година Общото събрание на ООН приема декларация за правата на човека, с двадестгодишнината на която се свързва и обявяването на Международната година на детето. „Човечеството е задължено да дъде на детето най-хубавото от себе си” – тези думи на декларацията най-концентрирано изразяват необходимоста от сътрудничество между народите и държавите за възпитанието и развитието на поколението, което е призвано да поеме върху плещите си бъдещето на планетата. Значимостта на проблемите за духовното развитие на децата, за тяхното естетическо възпитание, за изграждането на хармоничната човешка личност предизвиква необходимостта от обединяване усилията на държавите от целия свят в името на тези високи цели. Това става възможно чрез организирането на най-голямото културно събитие в световен мащаб по време на международната година на детето. Създадено по идея на Людмила Живкова то се нарича „голямо комплексно мероприятие с дълготрайно развитие и ефект – международна детска асамблея „Знаме на Мира”.
Каквото и да се напише за това, което бе направено в България все ще е малко!
ПИСМО-ОБРЪЩЕНИЕ НА ДЕЦАТА-УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕТСКА АСАМБЛЕЯ „ЗНАМЕ НА МИРА” КЪМ ДЕЦАТА ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ И ЧРЕЗ ООН КЪМ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. 1979г.
Майки и бащи, сестри и братя,
София, столицата на България, събра нашите сърца в един пламък и искрите на пламъка тръгнаха по Света, за да утвърждават Единството, Творчеството и Красотата. Българските деца отвориха сърцата и домовете си за нашите песни и стихове, те присъединиха ритъма на стремежите си към устремния полет на пламтящите ни души. С искрите от сърцата ни до вас ще долети нашето писмо, отразяващо като огледало радостта и вярата ни в бъдещето, но събрало във фокус и страданието, мъчителното детство на хиляди и милиони деца по Планетата.
Ние сме само хиляда малки пратеници, но помним, че сме изпратени от два милиарда деца, които в тропически зной и полярен мраз, в светли стаи или върху голите камъни растат на планетата Земя. На тях, на нашите сестри и братя, ние искаме да разкажем какво видяхме и научихме през тези десет празнични дни. Радиото, вестниците и телевизията са във вашите ръце, майки и бащи, и ние ви молим да предадете тези думи на двата милиарда деца на Земята.
Ние чухме гласа на камбаните, изпратени за нашия празник от толкова краища на света — камбани, излети от желязо, сребро, мед, злато, камбани от черно, бяло, червено и жълто — после погледнахме кожите и косите си и видяхме, че и ние като камбаните сме жълто-черни, сребърно-бели, медно-червени и златно-жълти. Гласът на камбаните се сля в един звук и радостта на общата песен изпълни простора, огненият зов отвори сърцата ни и вибрациите на гласовете ни се сляха в монолитния хор на общността.
Първи световен детски парламент, Народно събрание на Народна република България, София, 23 август 1979 г.
Ние разбрахме, ние знаем, че макар да сме деца от осемдесет страни, от всички раси, от различни народи и култури — ние сме Хора, събрани на Земята, за да живеем и пътуваме към бъдещето заедно. И ние свидетелствуваме — красотата е в единството, радостта е в стремежа и възможностите на бъдещето, Земята е обща, космическите лъчи озаряват вселенските простори и всеки може да ги отрази, Слънцето е наше, на всички.
Майки и бащи, пазете радостта на човешката общност, нека символът на детето, което свързва в едно минало, настояще и бъдеще и винаги събира като мост деца и родители, бъде вечно сияйно чист. Десет дни ние рисувахме картини, пяхме песни и писахме стихове — и видяхме, че светът, който живее в нашите картини, песни и стихове, е по-красив, чист и хуманен, изпълнен с любов и симпатия, озарен от светлината на откривателството и дръзновението. Нашият реален свят отрази сиянието на далечните светове, защото ние нареждахме багрите, звуците и словата по законите на красотата. На красота и хармония ни учи хороводът на звездите, поривистият трепет на дърветата в гората, свободният полет и танц на пеперудите и пчелите, усмивките на цветята, подвигът на героите, саможертвата на Учителите. Ние разбрахме, че красотата обединява не само нас — децата, но и звездите, дърветата и пеперудите, мъжеството на героите, дръзновението на откривателите, любовта на Майката и Учителя. Красотата е една и нейното име е Единство и Хармония. Нека всичките заедно открием пътя на Красотата и Истината.
Десет дни върху бели листа ние рисувахме, писахме и чертахме петолиния. Върху празния лист се раждаше едно парче от света, един нов свят. Помнете, ние — децата, се раждаме като тези бели листи. Първите слова, които ще бъдат написани върху два милиарда чисти листи, върху детските души, ще бъдат написани от вас, нашите майки и бащи. Два милиарда бели листи очакват да бъде написана върху тях новата история на Земята. Помислете – колко бели листи, до сега са били разкъсани и отвяни от вятъра, колко грозни образи са били отпечатани върху тях, колко вдъхновени крила са били пречупени, преди свободният дух да понесе огнените мисли към далечните светове. Ние не искаме да повярваме, но вие знаете, всеки ден върху Земята умират от глад 80 хиляди деца. Всеки ден! Осемдесет хиляди от нас — бъдещето на Човечеството и Планетата. Нима това е възможно? Ние питаме — как може да търпите, вие, нашите родители, красотата да бъде разпъвана на кръст и да се отнема законното право на нашите братя и сестри да се радват на Слънцето? Ние - бъдещето на Планетата, имаме питаме и да питаме и да настояваме — дайте на всички деца по света достатъчно хляб, усмивки и цветни моливи, поощрете стремежите и труда на творците и ние, всички деца на Планетата, ще обърнем ръцете си към "пълната огнена чаша", отразила и вместила красотата на безбройните космически лъчи, изгряваща като символ на бъдещето.
Братя и сестри, майки и бащи,
Когато това писмо стигне до вас, ние — пратениците на два милиарда деца, няма да бъдем вече в София. Но когато погледнете земния глобус, вие ще видите, че той е опасан от хиляди огненорубинени лъчи — линии, по-гъсти от паралелите и меридианите. Огнена мрежа, в която лежи ябълката на Земята, пулсираща с диханието на Космоса, устремена към красотата на бъдещето. Ако има ръка, която може да хване всички нишки и да вдигне Земята в тази мрежа на дружбата, това е ръката на Единството, Красотата и Хармонията — този вечен Огнен Двигател на Живота, който утвърждава Творчеството, Общността и Братството.
Всяка нишка очертава пътя на една искра и там, където завършва всеки лъч, живее един от нас. София — този извечен символ на Мъдростта, събра в своето сърце лъчите и надеждите на младостта. Там, в Асамблеята на дружбата, засия победоносно Знамето на Мира, на което е написано Единство, Творчество, Красота. Майки и Бащи, Братя и Сестри, Ние, децата от Планетата се обръщаме към вас:
Приятели от цял свят, подайте си ръце в името на Единството, Красотата и Хармонията — бъдете творци, дръзновени и устремени към бъдещето, знайте —наше е Слънцето!
---
След повече от 25 години тази идея не е забравена и отново ни кара да си зададем въпроса кога всъшност сме обръщали достатъчно внимание на най-невенните измежду нас!
Ето и фоторепортаж от Асамблея "Знаме на Мира" Враца' 2005
|
За Асамблея "Знаме на Мира" и българските деца!
