|
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА
[1] Един от палимпсестите е в Ленинската областна библиотека (Москва), другата е в библиотеката Салтиков-Шедрин в Ленинград (днес Санкт-Петербург – бел.пр.). Бояна е село на 5 км. южно от София. Виж също “първо отклонение” в края на статията.
Бел.пр.: палимпсест - неколкократно ползван пергамент, при който старият текст е бил измиван или изтриван, за да бъде написан нов. Преди за четене на старите текстове е ползван амониев хидросолфат, а в по-ново време – ултравиолетова светлина или специални камери.
[2] Публикувана от V.Jagic (Berlin, 1879).
[3] Hdt., VII.111.
[4] Sueton., Aug., 94.5. Също Plut., Life of Alexander.
[5] Ex Ponto, II, 5th letter, 19-20 (Paris, Garnier).
[6] Ibid., IV, 16th letter, 16-22.
[7] Гетите, наричани още готи, особено от царуването на Каракала, не са били много обичани сред някои от латинските писатели. Все пак Салвиан (Salvian of Marseilles) пише: “Ние (римляните – бел.авт.) обичаме мерзостите; готите се отвращават от тях.” В лоши времена, казва той, готите и вандалите “търсят помощ от Бог и наричат благополучието си дар от Бога”. Те са “по-добри от нас”.
На друго място забелязваме, че авторът е написал: “Сред готите единствените нечисти са римляните.” (De gubernatione Dei, VII.6, 9,23. Английски превод от Джеремая Ф. О’Съливан, Вашингтон D.C., 1962)
[8] Myriobiblion, codex 177A. (Les Belles Lettres, Paris, 1960, t.II, p.163)
[9] History of the Wars, Goth., VI, XXVII, 2; също VII, XIV, 2-3 (Loeb).
[10] Discourse on Royalty, 17. (Less Belles Lettres, Paris, 1932, I, първа част, p.143, френски превод)
[11] History of Rome, II.CX. (Paris, Garnier)
[12] Historiae, III, 4.7. VII, 2.5.
[13] Getica, V.34.
[14] Ibid., XXIII.119.
[15] N.H., VI.XIV.35.
[16] Ibid., IV.XI, 41; IV.XII, 80.
[17] Цитирайки Филемон (Philemon), Плиний казва, че тази дума била кимерийска. (N.H., IV.XIII,95)
[18] Roman History, XLIV.XXVI.
Ако предположим, че има правописна грешка, можем да считаме и че името на мястото е било “bjala gora”, което означава “бяла планина”.
[19] Description of Greece. VIII.VII.4.
[20] Scriptores Historiae Augustae, Antoninus Caracallus, 10.
[21] Epitome of book 78. 12,5.
[22] Photii epitome Philostorgii, H.E.; (цитирано от Георг Вайц, Uber das Leben und die Lehre des Ulfila, Hanover, 1840, p.59)
[23] Historiarum adversum paganos, libri VII, I.16. (Англ. превод от Рой Джей Деферари, The Cath. University of America Press, Washington D.C., 1964, p.37)
[24] Goth., V.XX.IV, 30.
[25] Vand., III.II.2.
[26] Доклад “On Royalty”. Chap.18. (френски превод на Ch. Lacombrade, Les Belles Lettres, Paris, 1951)
[27] Виж изданието на Gessner (Leipzig 1759).
[28] De redito suo, passim (Less Belles Lettes, Paris.1961).
[29] Thus Socrate’s “History of the Church”, IV, 33-34; also Sozomen, VI.37.
[30] Виж Rodney S. Young, The Gordion Campaign of 1965., Amer. Journal of Archaelogy, LXX, No.3, July, 1966.
Според Diodorus Sic., Дионисий от Милет е знаел една “фригийска поема”, написана от Тимоет, племенник на цар Приам.
[31] Strabo, 7.3.2.
[32] Saturnalia, I.18.11.
[33] G. Mihailov, Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, No.2233, IV, Sophia, 1966.
[34] Quoted by Varro. De lingua latina, V.14.
|
БЕЛЕЖКИ КЪМ СТАТИЯТА [re: Telephus]
