|
ПЪРВО ОТКЛОНЕНИЕ
ВЪЗРАСТТА НА ГЛАГОЛИЦАТА
Имаме поне един повод да считаме, че глаголицата не е по-късна от 5 век на нашата ера. Откриваме го при Анселмо Бандури (Opera et studio Domni Anselmi Banduri Ragusini, Presbyteri ac Monachi Benedictini e Congregatione Melitensi, Tomus MDCC. quoted by S. Lesnoi, Istoriia “Russov” v neizvrashchennom vide, Paris, 1959, No.9, p.936-939).
Бандури приписва изобретяването на тази азбука на Св. Йероним (St. Jerom):
“Има едно популярно предание сред нашите хора, че една от славянските азбуки – кирилицата – е била създадена от самия Кирил. Другата, наречена буквица, създадена от Св. Йероним.”
Добре известно е, че БУКВИЦА и ГЛАГОЛИЦА са синоними. В слабо известна книга на Клод Дюре (Claude Duret. Thresor de l’histoire des langues de cest univers. Cologny.1611) на стр.740 откриваме “ИЛИРИЙСКАТА” азбука на Св. Йероним, която не е друга, а самата глаголица. Ако Св. Йероним е починал на 24 септ. 420 година, както ни казва Бандури, глаголицата е съществувала преди тази дата.
Все пак е възможно Св. Йероним да е направил само подобрения на азбуката, чиито основни елементи вече са били реалност.
Можем да оставим настрана другите исторически аспекти на въпроса, както и епиграфския му аспект, за да обърнем внимание на следните характеристики на глаголическата азбука:
А. Формата на всяка буква
B. Имената на буквите
C. Техните фонетични еквиваленти
D. Техните цифрови изражения
E. Техните съответни места в подредбата на азбуката
Формата на буквите показва, че глаголицата е синтез от линеарно Б писмо и финикийско. Първата система е дала принос от седем букви, а втората – пет. За повече подробности вижте Г. Сотиров. “Glagolithic Script and Linear B”, Canadian Slavonic Papers, Dec. 1970.
Декламирането на азбуката е начин за показване на веруюто на ученика, както и за подпомагането му в нейното запомняне: аз буки веди глагол добро есъм живети зделом земли и како люди мислете...
Тук имаме изобретение от първостепенна важност, работа на гений, към която името на съставителя нямаше да бъде пропуснато, ако името на този човек беше лесно за откриване. Нито гръцката, нито латинската азбука имат подкрепа по подобна формула. Не се ли дължи това на факта, че тази анонимна формула е резултат от продължила в продължение на векове разработка, започнала някога в най-отдалечените времена на езичеството?
Фонетичните еквиваленти на глаголицата сочат в тази насока. Буквите и (dierv и ijitsa) са особено показателни. Първата съответства на типичен славянски звук и се намира сред основните букви, където заема 12 място. Също така тя съответства на числото 30.
Втората буква съответства на звук, който не е присъщ на славянските езици и очевидно е поставена в края на азбуката на по-късен етап (вероятно с цел транслитерацията на гръцки думи). Тази буква няма числова стойност.
Глаголическите числа съответстват точно на реда на буквите от азбуката, което не може да се каже за кирилицата. Ако глаголицата не беше много древна, това трудно би станало. По всяко време е имало основателни причини от практическо естество да се следват широкоразпространените бройни системи – арабската, римската или гръцката. Съответно, ако авторът на глаголицата беше “модерен” изобретател, той би проявил предпочитания към римската или гръцката бройна система, както реално е сторил Св. Кирил.
Готските числа, които ние приписваме на Улфила, по същия начин представят адаптация на гръцката бройна система. Глаголическите числа обаче не следват нито една от тези системи, а това предполага, че те вече са съществували по време на създаването на другите.
ВТОРО ОТКЛОНЕНИЕ
ЗА ШАРЕНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА И НЕЯСНИТЕ ПАНТАЛОНИ
С откриването на нов надпис в Гордиум през 1965 наличието на фригийска писменост през 8 век пр.Хр. е потвърдено [30]. Знаем, че “фригите са бригите, тракийски народ” [31]. От това следва, че траките са били народ с писменост.
Херодот не си е измислял като ни е писал, че тракийските предсказания не са трудни за разчитане. Защо тогава значението на неговите наблюдения е убягнало от вниманието на експертите? Причината се крие в различните значения на думата . Тези различия могат да позволят на читателя да разбере много или пък малко, в зависимост от неговите убеждения или предразсъдъци.
В текста на Херодот ключовото изречение завършва с думите:
Какво значи думата в този контекст? Понеже е считал, че тази дума се отнася за пророчицата, Гиге (Giguet) (1913) превежда:
“Тя е не по-малко разбираема”
В този свой превод Гиге плътно следва Хенри Кари (1886), който отнася думата към пророчествата и превежда:
“Те въобще не са по-неясни”
Преди Кари се вижда влиянието на Исак Литълбъри (1824), който превежда така:
“които не са по-неясни от тези в Делфи”
Не можем да не подозираме, че първоначалният грях е извършен от Jean Schweighauser, чийто авторитет, изглежда, е бил приет от повечето преводачи. Преводът му на латински е сбит:
“neque illa magis perplexa”
(Quoted by Baehr, Leipzig, 1834, vol.3, p.602).
Опитвайки се да се справи по-добре от предшествениците си, Робинсън (1928) ни дава следния превод, където думата отново се отнася към пророчествата:
“Нито пък нейните думи са по-малко изпълнени с хитрост”
Този превод ни напомня за друг, предложен от Ланг (също цитиран от Баер), според който предсказанията били
“еднакво хитроумни”
Годли (Godley, 1922 и 1963) заобикаля препятствието с различен подбор на думи:
“Има нещо повече от потайност тук, отколкото там”
По подобен начин Легран (Legrand - 1951) се измъква от проблема с двусмислено изразяване:
“Тук няма нищо, което да е по-сложно”
Единственият преводач, който е доловил смисъла на въпросното изречение е Rawlinson.
Ето защо...
Гръцката дума, която значи “неясен” е , а тази за “сложен” е . Няма причина да мислим, че тези думи не са присъствали в речника на Херодот или че той не би употребил някоя от тях, ако е искал да да каже нещо с техния смисъл. Той казва - сравнителната степен на прилагателното .
Отнасяйки се за дрехи, значи бродирани. Отнесено към твърди субстанции, като стени или дървета, означава многоцветни, в смисъл, че са боядисани с различни бои и със сложни шарки. В по-широк смисъл думата означава орнамент. Оперението на атинския бухал е било . Конете на петна също са били .
Ксенофон (Anab.1.5.8) ни казва, че персийските благородници обичали да носят , панталони с бродерия, а не неясни панталони. В Атина законите били издълбани в парчета дърво, а буквите оцветени. От това имаме и - нашарено дърво, а не “сложно” или “хитроумно” дърво. Така наречената е колонада, стените на която били изрисувани и покрити с фрески. Нямало е нищо, което човек да нарече “потайно”, “неясно” или “сложно”.
Пророчествата от Делфи, както и тези от Бакхус в Тракия, не са били нашарени. Вероятно понякога са били двусмислени, но плочиците, върху които са били написани не са били нито шарени, нито неясни, а съвсем реални. Просто текстът върху някои плочици е бил по-лесен за четене от този на други.
Всички предсказания, за които знаем, са били записвани на плочици от жреците на съответния храм или от самия приемател (на пророчеството, гадателя – бел.пр). Често отговорът на (тракийската) пророчица е трябвало да пропътува дълги разстояния, свързани със значителни разноски. Необходимо е било да се предотврати опасността от загуба, която може да настъпи от грешки в паметта на този, който се е допитвал до пророчицата в храма, да не говорим за възможността от умишлени измами. Затова предсказанията са били записвани.
Това е всичко. Херодот не е занимавал читателите си с едва доловими анализи на предимствата на двете светилища. Той определено е имал пред очите си плочица от храма на Аполон в Делфи и друга от храма на Бакхус в Тракия, когато е писал, че едната не била по-трудна за разчитане от другата.
ТРЕТО ОТКЛОНЕНИЕ
СВЕТИЛИЩЕТО НА БАКХУС И РИЛСКИЯ МАНАСТИР
Най-старите намерени документи, писани на глаголица, са на български, а именно в Света гора (на Атон) и в Рилския манастир. Този манастир, основан през 10 век от св. Иван Рилски, се намира на 30 км. от върха на най-високата планина на Балканския полустров (Мусала в Рила). Това съответства на описанието на мястото, където е било светилището на Бакхус според Херодот.
За това светилище Макробий пише:
“Знаем, че в Тракия слънцето се отъждествява с Бакхус, наричан от местните Сабазий. Те го почитат с голяма пищност и церемониалност, както ни казва Александър (вероятно Александър от Етолия – бел.авт.). Непокрит кръгъл храм е посветен на този бог в планината Tsilmissus.” [32]
Днес Рилския манастир има квадратни очертания с обширен непокрит вътрешен двор.
Още по-забележителното е, че манастирът се намира на 15 км. по-нагоре от тракийското село Sportelae, в което през 1925 година е намерен древен надпис, посветен на Сабазий. [33]
Друг важен факт: Според Ений (Ennius) прочутото светилище на Бакхус било издигнато там от Маро. [34] Кой е бил този Маро? Ако вярваме на Хезиод (Hesiod), това е бил правнукът на Кадм, за когото се предполага, че е донесъл финикийските букви в Тракия.
Животът на Кадм ще да е бил изпълнен с приключения. След като прекарал известно време в Тива, той и жена му Хармония, били изпъдени от гърците и заживели с илирийците. Там те основали града Охрид, чието старо име е Лихнида. (виж Christodorus’ epigram No. 697, в Greek Anthology)
Ще бъде ли пресилено, ако си представим, че в Охрид Кадм е научил на азбуката внук си Бакхус? А защо Бакхус да не е могъл да направи същото – да научи на изкуството на писането своя правнук Маро, основателят на известното светилище, на чието място днес откриваме Рилския манастир, хранилище на глаголическите “рилски листи”?
---
Въпрос от мен, Telephus: КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА 24 МАЙ?
---
СЛЕДВАТ БЕЛЕЖКИ ПО ИЗТОЧНИЦИТЕ
|
ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ-2 [re: Telephus]
