ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ / Наука / Хуманитарни науки / История

Едно рамо и от мен с превода на тази статия на Г. Сотиров.
-----------
ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

През 1959 година вдовицата на покойния професор Мавродинов публикува ръкопис, оставен от нейния съпруг (“Старобългарско изкуство”), в който се споменава наскорошно археологическо откритие. Изглежда, че по време на някакви разкопки, правени през 1946 и 1949 край град Преслав, е намерена пекарна за тухли, датирана към 10 век. Тази постройка, освен за други неща, е служила за производството на керамични плочки, които са били използвани за декорация на палатите и църквите в Преслав.
Полираната страна на тези плочки е покрита с надписи на кирилица. От другата страна обаче, на гърба, тези плочки носят единични глаголически знаци, представящи числа. С това откритие се слага край на дискусиите относно хронологичното първенство на глаголицата пред кирилицата.
Тук трябва да се поясни, че след като плочките бъдат циментирани на стените, вече никой не би могъл да види глаголическите знаци. Тези знаци, или по-скоро числа, трябва да са служили на работниците, които са правили плочките, които са ги полирали, пекли и отнасяли до съответните им места. Вероятно тези числа са били в помощ и на зидарите, които са нареждали плочките на стените. Бихме могли да направим заключението, че декораторите са могли да четат надписите на кирилица, но не и работниците. И обратно – работниците са били запознати с глаголицата. Иначе не би било необходимо (или дори възможно) да се маркират плочките с глаголически знаци, за да бъдат ползвани от хора, които не са могли да ги разчитат. В ред на тези мисли можем да направим заключението, че глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата.
В тази връзка е добре да си припомним два допълнителни факта.
Първият е съществуването на два палимпсести на глаголическа основа [1]. Другият е наличието на пояснения на кирилица в празните полета на глаголическото Зографско евангелие (Berlin, 1879) [2]. Тези два факта са в пълно противоречие с идеята, че глаголицата се е появила по-късно от кирилицата.

Кога точно е изобретена глаголицата?
Засега не е възможно да се посочи дори приблизителен период. Въпреки това, има основания да се вярва, че тази азбука е била известна в Югоизточна Европа от дълбока античност. Не можем да се задълбочаваме много в темата в тази кратка статия. Все пак ще споменем по-долу някои допълнителни факти, сочещи за съществуването на родна писменост сред славяните в тази област преди времето на Кирил и Методий.

2. СВЕТИЛИЩЕТО НА БАКХУС

При Херодот намираме следния пасаж:

“Сатрите (Satrae)... живеят сред величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг, и са много храбри в сражение. Те са траките, които имат светилище на Бакхус в своята страна, което е разположено на най-високата им планинска верига. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата; но техният оракул, също като в Делфи, е една жена; а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.” [3]

От този текст можем да видим, че още през пети век пр. Хр. траките са имали своя писменост. Ако това не беше така, Херодот не би бил в състояние да сравнява калиграфията на жреците в храма на Бакхус с този на жреците, служещи на Аполон в Делфи. Също така можем да отбележим, че тракийското светилище е продължавало да работи в продължение на много векове. От време на време там е търсил съвети Александър Велики, а около 300 години по-късно и Октавий, баща на бъдещия император Октавиан. [4] По времето на Макробий, в началото на 5 век сл. Хр., това светилище все още е съществувало. Интересно е, че на същото място днес откриваме манастира Свети Йоан Рилски, където са запазени “рилските листи”, писани на глаголица.

3. ГЕТСКИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ОВИД

Още едно указание, че траките са имали собствена азбука идва от друг източник, не по-малко интересен от първия. През 8 г. сл. Хр. Овид е бил пратен в изгнание в Томи на брега на Черно море, на около 150 км. от Преслав. Томи е старото име на днешния град Кюстенджа. Овид прекарва там 10 години, бленувайки за дома си и пишейки често на своите приятели с надеждата, че те ще подтикнат Октавиан да позволи на изгнаника да се върне в Рим. За да спечели симпатията на своите кореспонденти, Овид пише неприятни коментари за Томи и неговите жители. Това не е ласкателно за хората, сред които Овид е живял през последните си години, но е и разбираемо.
Сред писмата на Овид има две, които са особено интересни. Първото е адресирано до крал Котис от Тракия, почти съсед на поета. Ето какво може да се прочете в него:

“Никой крал не е бил по-добре обучен от тях (философските науки – бел.авт.) или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия – бел.авт.) се гордее с твоя талант, че Орфей може да не е единственият поет от нея.” [5]

Второто писмо е особено важно. В него Овид моли един от приятелите си, който се казва Карус, за една услуга, но също така казва:

“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Ах! Това ме засрамява! Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.” [6]

Овид нарича гетите нецивилизовани, защото иска да убеди приятеля си Карус да се застъпи за него пред императора. Друг човек на мястото на Овид вероятно би направил същото. [7] Както и да е, нас ни интересува каква е била азбуката, ползвана от Овид за написването на поемата на езика на гетите. Ако тези хора не са имали азбука, как би могъл Овид да напише поема на техния език? Може би е ползвал латинската азбука? Може и така да е било, но в такъв случай е основателно да предположим, че жителите на Томи са започнали да употребяват латински букви от времето на Овид нататък. Колкото и странно да изглежда, Овид ще се окаже, че е бил изобретателят на поне една от тракийските азбуки, съществуващи в началото на нашата ера.

4. ДВЕ ЗНАЧИМИ СВИДЕТЕЛСТВА

Не може да има съмнение, че тракийски книги са съществували през 7 век от нашата ера. При Фотий откриваме ясно свидетество в подкрепа на това твърдение, тъй като той казва, че известен византийски автор ползвал тракийски книги след времето на Хераклий. Тоест след 641 година. [8] Тази дата е важна, понеже по това време славянските народи са били в Тракия от най-малко един век, ако се осланяме на авторитета на Прокопий. [9] Само можем да съжаляваме, че Фотий не е счел за нужно да ни каже с каква азбука са написани тракийските книги.

Разполагаме и със свидетелство от Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник – бел.пр.) При споменаването на град Аквилея (Aquilea) Юлиан казва:

“Това, всъщност, е търговският център на мизите, панонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети (Heneti); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “ou” и който те често ползват вместо beta, произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.” [10]

Юлиан, който е писал на гръцки, тук посочва, че думата, която гърците произнасяли като “Heneti” е била произнасяна от местните жители като “Veneti”. Гърците са имали затруднения с произнасянето, понеже гръцката beta съответства на звук между Б и В, докато в езика, говорен на север от Гърция, тези два звука ясно се отличават и изискват два различни писмени символа.
Тъй като Юлиан е писал тези редове през 358 г. сл. Хр., венетите със сигурност по това време са имали своя собствена азбука. Венетите според Юлиан – а ние трябва да мислим, че той е знаел какво говори – са включвали мизите и панонците, които и двата са тракийски народи. Интересно е да се отбележи, че много години преди Юлиан починалият през 31 г. н.е. Велей Патеркул (Velleius Paterculus) е забелязал, че панонците “притежават несъмнена книжовна култура и знания за духовните начинания.” [11]

Да обобщим:
I. През пети пек пр. Хр. Херодот е знаел за светилище в Тракия, откъдето донасяли отговорите в писмена форма.

II. В началото на новата ера Овид е написал поема на езика на гетите, тракийски народ.

III. През 358 година Юлиан говори за азбука на венетите.

IV. Накрая Фотий ни казва, че тракийски книги са съществували в средата на седми век.

5. ГЕТИ И СЛАВЯНИ

Наред с гореспоменатите указания, имаме и документ от 551 г., който може да ни убеди, че населението на славянските земи е имало свое писмо преди времето на Кирил и Методий. Този документ представлява сметка за извършена продажба, написана на латински в град Равена, но също така съдържаща няколко реда, написани на различен език с особена азбука.
Преди да обсъдим този документ трябва да се отклоним малко, за да стесним границите на въпроса, който стои пред нас.

Гетите, чиито език е научил Овид, са били траки.
Били ли са също и славяни?
Докато описва известни военни действия, предшестващи годината 602 н.е., византийският историк от седми век Теофилакт Симоката заявява повече от един път, че имената славяни и гети се отнасят към един и същ народ. Текстът премахва всякакво съмнение около факта, че името “славянски” се е наложило в по-ново време, докато името “гетски” се отнася към древни времена. [12]
Идентичността на славяните и гетите намира потвърждение и в начина, по който Прокопий и Йордан се изразяват. Според Прокопий славяните и антите били високи мъже, силни и със светъл тен. Обикновено имали кафява (кестенява) коса. Живеели скромно и запазили своите традиции от най-дълбока древност. Всички те говорили един език. Това убедително значи, че антите са говорили славянски език.
Йордан, съвременник на Прокопий, ни казва, че венетите заемали обширна територия, започваща от изворите на Висла (Vistula), и добавя:

“Въпреки че имената им са различни според племената или местообитанието им, обикновено ги наричат славяни и анти.” [13]

Венетите, антите и славяните, пише Йордан, имат едни и същи предци. [14]
Един род на венетите е живял според същия автор в територията между Дунав на юг, Днестър на изток и Висла на запад. Другият основен род на венетите – конкретно антите – живял между реките Днестър и Днепър. Тази страна не е нищо друго, а самата Гетика, за която Дио Хрисостом (Dio Chrysostom) е написал историята – една книга, която вече не съществува.
Като се има предвид, че славяни и анти говорели славянски език и след като териториите им съвпадат с тези на гетите, следва, че когато древните автори говорят за венети и гети, те са разбирали славяните.

Ако сега се върнем към Плиний Стари (Pliny the Elder), какво виждаме? Плиний, който починал през 79 г. сл.Хр., споменава изрично венетите на адриатическия бряг. Но той знае също и за венетите по река Висла. По същия начин той споменава антите, изброявайки народите, които са живели в обширната страна на север от Черно море. [15] Думата “славяни” не се среща при Плиний, но думата “гети” – да. [16] Вече видяхме, че под “гети” в Рим и Гърция са се разбирали славяните. В тази връзка няколко лингвистични детайли заслужават разглеждане.
Плиний ни казва, че на езика на местните Арктическия океан е наричан “моримаруза”. Не е нужна специална експертиза, за да познаем, че си имаме работа с нехаен правопис на славянските думи “море мороза”, които значат “ледено море”. [17]
Става още по-интересно като откриваме при Ливи (Livy) място в Македония, наречено “Bylazora”, където разпознаваме славянските думи “бяла зора”. [18]
Накрая при Павзаний (Pausanias) четем, че Филип II е разположил своя лагер на едно място, наречено “Nestane”. Това очевидно са славянските думи “на стане”, означаващи “на стан”. [19] (странно е да превеждаш български на български, но исках да следвам възможно най-точно оригинала – бел.пр.)

И така, вече разполагаме с исторически, географски и лингвистични причини да мислим, че много от славянските народи са живели от незапомнени времена в страните, в които намираме славяни и днес. Това е причината да кажем нещо за езика и писмеността на гетите преди времето на Кирил и Методий.

6. ГЕТА И КАРАКАЛА

Елий Спартиан (Aelius Spartianus) в биографията на Каракала e включил една случка, не от приятните, която засяга нашата тема. Както изглежда, един ден Каракала бил зает да прикача към името си епитети като “германикус”, “партикус” и “арабикус”. Сред присъстващите бил и Хелвий Пертинакс (Helvius Pertinax), който казал на императора:

“Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля.”

Тази игрословица коствала на Пертинакс главата му. Неотдавна Каракала бил разгромил готите. Обаче, казва Елий Спартиан, било време, когато на готите им казвали гети. Затова Пертинакс предложил титлата Гетикус. От друга страна, братът на Каракала, който бил убит през 211 н.е. по заповед на императора, се казвал Гета. [20]
Дио Касий (Dio Cassius) съобщава, че след това престъпление се прилагало смъртно наказание на всеки, който само спомене името Гета. [21] Тази заплаха изглежда е предизвикала известни неудобства.

Гетският народ не е изчезвал. От време на време е трябвало да го споменават. Как са могли да се справят с проблема? Изглежда писателите от онзи период не са търсили оригинално решение. Те забелязали, че едно от племената на този народ се нарича готи и започнали да говорят за готи всеки път като имали да казват нещо за гетите като цяло. По-късно било забелязано объркването, което може да произлезе от тази терминология. Това подтикнало няколко автори да обяснят, че готите от тяхното време са не други, а гетите от по-ранни времена.
При Филосторгий намираме следния откъс:

“Тогава Урфила (Ourfila), един от скитите отвъд Дунав, довел на римска територия огромно множество хора – наречените гети, на които сега казват готи...” [22]

Орозий от своя страна ни казва, че

“Наскоро гетите – същият народ, на който викат готи днес – за които Александър обявил, че трябва да се избягват, от които Пирус (Pyrrhus) се ужасявал, и които Цезар също избягвал... се надяваха с молбите си да свържат съюз с Рим, който биха могли да превземат със силата на оръжието.” [23]

И Прокопий пише убедително, че готите са потомци на гетите. [24] Той казва, че

“и преди, и сега, има много готски народи, от които най-важните и многобройни са готите, визиготите, вандалите и гепидите. Обаче в стари времена те обикновено бяха наричани сармати и меланхлени; някои автори са наричали тези народи също гетски.” [25]

Авторите от 4 и 5 век просто се връщат към старото име и говорят за гети – не за готи – когато се занимават с народа, чието влияние бе усетено в Константинопол и който установи своята власт в Италия. Оттук нататък става разбираемо и защо Синесий (Synesius of Cyrene) в своята реч от 399 н.е. няма какво да каже за готите. Не че е неосведомен за тях, а просто ги споменава със старото им име гети. [26]
Клаудиан също не говори за готи, макар да е написал дълга поема, наскоро публикувана със заглавие “De bello gothico”. Всичко си идва на мястото като погледнем оригиналното заглавие на поемата, което е “De bello gethico” – заглавие, което отговаря и на съдържанието на книгата. [27]
Накрая да споменем и Рутилий Наматиан (Rutilius Namatianus), творил през 5 век, който също говори за Getae в Италия и никога за Gothi. [28]
И все пак в по-близките до нашето време текстове, с които разполагаме, съответните събития понякога пак се приписват на готи, обърквайки модерния читател.

Изправени пред тези факти, ако искаме да научим нещо за писмеността в славянските земи преди Кирил и Методий, би било добра идея да погледнем този документ от 5 век, когато готската власт в Италия е била най-голяма. Този документ е ръкописът, който вече споменахме, а оригиналът му може да бъде видян в Националната библиотека на Неапол.

7. ГОТСКИЯТ РЪКОПИС ОТ РАВЕНА

Този ръкопис е изследван и публикуван през 1805 от Гаетано Марини (Gaetano Marini) в издание, наречено “Papiri Diplomatici”. (Rome 1805. No.119, pp.180-3) За съжаление, това издание представя само текста на латински.
Готският текст от 17 реда не е показан. Ние го изследвахме от фотокопие. Документът е съставен в Равена, който в продължение на много години е бил готска крепост. Готическата писменост в документа е много хубава. Формата на буквите наподобява съответстващите гръцки букви. Някой би могъл да се изкуши и да погледне на този текст като на прототипа на кирилицата.
Понеже документът представлява разписка за продажба на някакво имущество, твърде вероятно е готският текст да се състои основно от лични имена, предхождащи или следващи името на човека, подписал документа, а също да се споменават и парични суми.
Успяхме да идентифицираме девет думи, на първо място три лични имена: Raimand, Merila и Uljaric. След тях са думите: diakon, papa, kautsjon, boukareis, killiggans и mic.

[1] Raimand несъмнено е готска форма на Raymond. То е традиционно име сред готската аристокрация в южна Франция, особено сред графовете на Тулуза. В славянските езици това име преминава под формата Роман. В тази връзка да си припомним, че в славянските езици Rome става Рим. От това следва, че е възможно на готски диалект името Роман да се произнася и пише като РЪIМАН.

[2] Merila има профил на много други готски имена, като Ulfila, Totila, Albila, Agila и т.н.
Албила е готски генерал в Италия (Procopius, Goth., VI, XI, 1). Агила е готски крал на Испания (Gregory of Tours, History of the Franks, VI, VIII).

[3] Uljaric е интересно лично име, тъй като много напомня на бащината форма (презимена) на личните имена в днешните славянски езици.

[4] Diakon. Тази дума не се нуждае от особен коментар, освен посочването, че имаме славянската форма на думата, която е по-кратка от гръцката (diakonos).

[5] Papa, която в онези дни е осначавала епископ. В този смисъл я е употребил Еузебий. (Eusebius. History of the Church, VII, VII. 4)

[6] Kautsjon. Тази дума се е оформила на основата на латинската “cautio” и най-вероятно означава гаранция и гарант (възможно също и поръчител/поръчителство – бел.пр.).

[7] Bokareis е преведена от Гаетано Марини като секретар. Откриваме тази дума при Черноризец Храбър със значение на “ученик”.

[8] Killiggans. Според Марини тази дума произлизала от римското “solidus”. Това е една любопитна дума, тъй като в разговорния език в България и Румъния думата обозначава една монета, равняваща се на 10 стотинки (gallagan).

[9] Mic, която означава “малък”, а като представка – “под”. Под micdiakon се разбира поддякон.

За да може читателят да сравни буквите от готската азбука със съответващите от кирилицата, показваме отдолу препис на деветте думи.