|
ГЛАГОЛИЦАТА Е ОТ ЧЕТВЪРТИ ВЕК
(НЕИН СЪЗДАТЕЛ Е ЕТХИК ИСТЕР - МЕТХОДИО)
“ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ В ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО.”
(д-р Клемент Грубишич, ректор на университета в Падова, в статията: Disquisitio in originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici (“Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука”), 1766. Падова)
“СПОРЕД ПАВЛИКЯНИТЕ ЦАР СЕЛЕВИЧ Е АВТОР НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ.”
(Л.Милетич, “Нашите павликяни”, СбНУ 19, и “Нови документи по миналото на нашите павликяни”, СбНУ 21)
Константин Порфирогенет (912-939год.) в своето произведение, известно като De administrando imperio пише, че Хърватите, по време на тяхното покръстване (635год.) обещават, че в своите собствени ръкописи (chirografa propria) ще вмъкнат отделни заповеди, които се отнасят към спазване на мира със съседите. Учените отдавна са посочили това място и са се опитали да го изтълкуват по различни начини. Първото, което идва на ума, е, че Хърватите още преди тяхното покръстване през 635 год. вече са разполагали със своя писменост. Каква е била тази древна хърватска писмена система? Възможно ли е това да е била глаголицата? Една оригинална писмена система, обща за двата близки и автохтонни балкански народи - българите и хърватите? Хипотези в тая посока са отдавна изказани. Дори се посочва и нейния творец - Св. Йероним.
От средата на 18 век се поставя въпроса: Кое българско (и славянско) писмо е по-старо - глаголицата или кирилицата? Мнозинството от учените са се обявили в полза на глаголицата. Тук трябва да отбележим, че нито за едно друго писмо не е писано толкова дълго и не са изнесени толкова различни хипотези, както за глаголицата. Руският славист Г.А. Ильинский в един свой труд, издаден през 1934 год., разглежда подробно 80 публикации, които са посветени на въпроса за произхода на глаголицата. Освен това Ильинский изброява и повече от 30 различни хипотези за произхода на глаголицата.
За първи път проблемите около създаването на славянските азбуки са повдигнати преди повече от 250 години. Поставя ги немският лингвист Йохан Леонард Фриш (Jochan Leonhard Frisch, 1666-1743) в своя труд: “Origo characteri sсlavonici wulgo dicti curillici paucis generatim monstrata - ortus wero et progressus characteris wulgo dicti glagolitici pluribus sigillatim descriptus tamquam ehima historiae linguae sclavonicae” (“Произход на славянското писмо, което обикновено се назовава кирилица, изложено накратко, в общи черти - и създаването и развоя на славянските букви по народному наречени глаголски, описано по-обширно и изчерпателно, като по-особена част от историята на славянските езици”). Статията е публикувана през 1727 год. в Берлин. Тематиката й е подхваната и от ректора на университета в Падова, хърватина д-р Клемент Грубишич (1733-1773.) в неговата статия Disquisitio in originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici (“Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука”), публикувана през 1766 год. Грубишич изтъква, че ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ В ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО.
Косвено или директно, в отговор на възобновената позиция на Храбан в лицето на Грубишич, учените противопоставят най-различни хипотези за произхода на глаголицата. Ватрослав Ягич прави преглед на всичките тези предположения в своята статия Glagoljsko pismo, написана 1911, като трета част от своя труд “Grafika kod Slavena”, публикувано в “Енциклопедия на славянската филология” (на руски). Ето една част от хипотезите:
• директно от финикийското писмо (Шафарик);
• от германските руни (Годзко);
• ОТ АВЕСТИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ;
• АВТОХТОННО СЛОВЕНСКО ПИСМО
• ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО, модифицирано в първата половина на 4. век ОТ КОСМОГРАФА ЕТИК (родом от Истра, Хърватия, според дуга версия Етик Истер е роден в Добруджа);
• че е измислено от св. Йероним (331-420), който е превеждал Етик Истер;
• от арменското писмо;
• от грузинското писмо;
• от еврейското писмо (Вондрак);
• от латинското писмо;
• от гръцката курсивна минускула (Фран Миклошич);
• от арбанашкото писмо;
• от етиопското писмо;
• от коптското писмо;
• от самаритското писмо;
• от някое кавказко писмо:
Към приведения (непълен) списък на хипотези трябва да прибавим и т.н. “готска теория”. В нея се има предвид някаква “гото-славянска общност” на Балканите, тръгвайки от данните на Дуклянския поп. Според тази теория глаголицата е измислена и приложена в практика от епископа Улфила. За пръв път тая теория се предлага от чешкия учен Ф.В. Сасинек през 1887 год. в неговата книга Ulfilas a hlaholsko pismo. Той твърди, че Улфила (Урфила) е славянин, който бил измислил глаголицата. В подкрепа на тая теория идва и фактът, че и по-стари автори назовават глаголицата “готско писмо”. Например това твърди Тома Архидякон (1200-1268) в неговото дело Historiae Salonitanae, същото го казват епископ Кожич (1531год.) и някои други автори. От друга страна към хипотезата, че не Улфила/Урфила, а св. Йероним е създател на глаголицата, се придържат някои хърватски учени: Пастрич, Караман, Левакович, Сович..., чешките учени Велеславин, Добровски, Стредовски и др., както и учени извън славянския свят: Thurocz, Frenzel, Berg и др.
Според Г. Вернадски “Константин не е създал глаголицата, така че измислената от него азбука по всяка вероятност е била кирилицата... Би могло да се предположи, че Константин е измислил кирилицата за обща употреба, докато ГЛАГОЛИЦАТА Е ИЗПОЛЗВАЛ КАТО ТАЙНО ПИСМО ЗА ПО-СЕКРЕТНИ ПОСЛАНИЯ И Е ОБУЧИЛ ДА СИ СЛУЖАТ С НЕЯ САМО СВОИТЕ НАЙ-ДОВЕРЕНИ УЧЕНИЦИ. ПО-КЪСНО, СЛЕД СМЪРТТА НА КОНСТАНТИН, ТАЯ ТАЙНСТВЕНОСТ ОТПАДА И ГЛАГОЛИЦАТА ВЕРОЯТНО СЕ Е УПОТРЕБЯВАЛА ЗАЕДНО С КИРИЛИЦАТА, А В НЯКОИ КРАИЩА, ДАЖЕ И ПО-ЧЕСТО ОТ НЕЯ”.
Вернадски, с известна резерва, приема теорията на Н. К. Никольский, според която “руските знаци”, които се споменават в житието на св. Кирил, са съществували преди Константин-Кирил да измисли кирилицата. Според Никольский, точно тези “сурски/руски знаци” са били буквите на глаголицата. Като обяснение на тази сложна ситуация Г. Вернадски допуска и един такъв вариант: “Може би Константин не е приел тези “знаци” такива, каквито са били, а ги е поправил и нагодил към потребите на славянския език. Тая ревизия и реформа би могла да се нарече откритие на нова азбука. В такъв случай Константин все пак би могъл да бъде наречен създател на глаголицата, но тогава като откриватели на кирилицата би трябвало да се считат учениците на Методий”.
Професор Ellis H. Minns се противопоставя на тая теория. Той застъпва теорията, че Константин е измислил и двете азбуки - и глаголицата и кирилицата. Според него, невъзможно е двама души, които искат да изразят звуците на славянския език с букви, да предложат почти идентични системи във всичко, освен във формите на буквите и в числените съответствия. Според Минс “общото впечатление, което прави глаголицата, е много далече от какъвто и да е вид гръцки курсив”. Същият учен доказва, че Кирил е взел две букви от хебрейската азбука (цаде и шин) и ги е преобразувал в три славянски букви и в едната, и в другата азбука за звуците ц, ч и ш, които не съществуват в гръцката азбука. Заключението на Е. Минс е, че: “двете азбуки трябва да се считат като съзнателни творения на един и същ ум” (The Alphabet, 1949. P.486-487).
В началото глаголицата е имала 43 букви, които са задоволявали фонетичните потребности на славянските езици.
Въвеждането на глаголицата в Хърватия се свързва с Методий. Причината, поради която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е провъзгласен за еретик, затова че е измислил новата азбука. В един документ, който говори за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem sclavonica lingva.”
В превод: “Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против нормата на католическата църква.”
Ето че тук, изненадващо за апологетите на традиционната историография, са приравнени Методий и Улфила, готската азбука с българската и готския език със славяно-българския! Ако приемем, че става дума за глаголицата, което е много вероятно, тогава като територия, където се е състояла тази “еретическа” дейност на Методий (с прозвище “Улфила”) се очертава Хърватия (Croatia). Куриозното е, че именно на територията на Хърватия се е запазила употребата на глаголицата до края на XIX в., а се е запазил и споменът за елегични народни песни, наричани “бугарщици”.
Между самите хърватски изследователи като че ли преобладава становището, че зад “Methodio haeretico” се крие не някой друг, а Йероним Блажений, който бил превел (уж от гръцки на латински) четвероевангелието и посланията апостолски, и тази сбирка текстове до нас е стигнала под названието Vulgata, различаваща се от другия латински вариант известен като Itala. Интересното в случая е, ЗАЩО ОТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ ТАЗИ ВУЛГАТА СЕ СЧИТА ЗА ПО-АРХАИЧЕН ВАРИАНТ НА БИБЛИЯТА НЕ САМО ОТ ИТАЛИКАТА, А И ОТ ГРЪЦКИТЕ, АРАМЕЙСКИТЕ, СЪЩО И ОТ ТЕЗИ НА АРМЕНЦИТЕ И КОПТИТЕ!
Убеждават ни, че достигналите до нас преписи на “оригиналите” са преработка, а преписите на преводите са били със запазени архаични елементи! Защо не се допуска, че превеждането е протичало в обратен ред? Коя псевдорелигиозна догма забранява такава възможност?
Нещо ни говори, че някой нарочно увърта решението на проблема и вместо по-простото (и верно решение) ни поднася по-сложно (и неверно) решение, като преследва скрити цели. Но понеже знаем, че свети Йероним (=“Онзи със свещено име”! А кое е било истинското “Свещено име” на светеца?) е превеждал “Космографията” на Добруджанеца Етик Истер предполагаме, че точно славянските евангелия и послания на този “гот” и “скит” от Добруджа са “скитските” текстове, които е превел на латински Йероним Блажений, и до нас са достигнали като най-древен вариант на Новия завет, известен като Vulgata. Ето мнението на д-р Божидар Пейчев за борбата около духовното наследство на упоменатия велик, но забравен българин Етхик Истер: “...крайната нужда да се преборим за първи път с натрупания от западната наука от едно столетие насам опит, по силата на който тя счита вече за утвърдено, че СМЯТАНИЯТ НАВРЕМЕТО ЗА СЛАВЯНСКИ ФИЛОСОФ, УЧЕН И ПИСАТЕЛ ОТ ІV ВЕК ЕТИКУС ИСТЕР, РОДЕН В ПРЕДЕЛИТЕ НА ДНЕШНА ДОБРУДЖА, не е славянин, а при всички случаи западноевропеец. Така се е стигнало дотам, че, ОСТАВЕН БЕЗ ЗАЩИТА, ЕДИНСТВЕНИЯТ СЛАВЯНСКИ МИСЛИТЕЛ ОТ ТОЛКОВА РАННО ВРЕМЕ ПОРАДИ РЕВНИВОСТТА И НАСТОЙЧИВОСТТА НА ЦЯЛ ОТРЯД ЗАПАДНИ ИЗСЛЕДВАЧИ В КРАЯ НА КРАИЩАТА Е БИЛ ПРОВЪЗГЛАСЕН ДОРИ ЗА ИРЛАНДЕЦ, само и само да не остане такъв, какъвто е бил.” Тук, разбира се че помагат и отродилите се български историци-шльоцерианци. Нека е и ирландец, само и само да не е българин, понеже българите тогава още са били на Памир и в Такламакан ( виж грозните шльоцериански писания на Петър Добрев и Пламен С. Цветков).
Глаголицата и “глаголизмът” като духовно и културно движение имат голямо значение за опазване както на българската идентичност (в западните охридски краища), така и на хърватската национална идентичност. “Глаголизмът” и особено съпровождащите го знания от космографията, ще бъдат уважавани в известен период от страна на западната църква, която даже ще приеме отброяването на времето, което ще се нарече Vulgar era. Календарните знания и хронологичната система ще се приписват на българина (“скита”) Дионис Късия.
Под понятието глаголизъм не трябва да се подразбира само хилядолетната борба на хърватския народ за употреба на глаголицата в църковното богослужение, а и за употребата на народния (вулгарния) език, на мястото на по-късния, искуствено създаден и неразбираем даже и за италските племена латински език. Тая борба на хърватските попове “глаголаши” трае повече от хиляда години, в резултат на което днес хърватите имат език, който има много малко чуждици, със силно развити вътрешни механизми за словотворчество. С тая културна и духовна борба хърватите са показали, че не искат да бъдат изтръгнати от общността на родствените бохемски и български народи. Докато за хърватските клерикали, като протежета на Рим, употребата на глаголицата е чисто църковен въпрос, за духовно по-извисените хървати това е национално-политически проблем и въпрос, около който се сблъскват славяните и латините на източния бряг на Адриатика, започвайки от началото 7 век. Когато борбата става най-ожесточена, по време на хърватския крал Томислав, глаголицата става най-силното оръжие в ръцете на хърватите против латинското влияние, провеждано от отродилите се клерикали – “латинаши”.
Трябва да се отбележи, че против използването на глаголицата и против онези, които са застъпвали нейната употреба, са църковните събори, проведени през 925 год., 928 год. и през 1059-1060 год. Както споменахме, през 1060 год. на събора в Сплит св. Методий е провъзгласен за еретик, затова че бил измислил глаголицата. За най-усърден защитник и пропагандатор на глаголицата се смята епископът Гъргур Нински. Той се обръща към тогавашния хърватски крал Томислав и към посланиците на папата, застъпвайки употребата на глаголицата и народния език в литургията. За съжаление неговите усилия завършват безуспешно.
Кои са най-старите запазени глаголични надписи?
Като най-стар глаголичен паметник се счита подписът на някакъв словенски княз на гръцки документ от 982 год., който се пази в манастирска библиотека на Света гора в Атон, Гърция.
Един от най-старите и най-важните палеографски паметници, изписани на глаголица, е т.н. Башчанска плоча. Учените я датират около 1100 година. Намерена е през 1851 год., дълга е 197 см., широка е 99 см. и съдържа тринадесет реда текст, изписан с глаголица. В текста се появяват и латинските букви М, I, N, О, Т. С палеографския анализ е установено, че записът е с букви, които представляват нещо средно между българския (облия), и хърватския (ъгловатия) вид глаголица.
(СЛЕДВА)
|
ГЛАГОЛИЦАТА Е ОТ ЧЕТВЪРТИ ВЕК
