Старите пеларги

В науката те са добре известни, но под името “пеласги”. Това е стандартното им, “нормализирано” название, възприето от историците. Но когато се срещне “р” вместо “с”, специалистите не изпитват никакво колебание или съмнение, че трябва да разбираме нещо друго: гръцките ръкописни букви “ро” и “сигма” понякога са неразличими, както и латинските ръкописни “r” и “s”. Така например когато Тукидид пише

“... Наложи се да се засели даже Пеларгик в подножието на Акропола.” (ТУК с.73),

коментаторите на текста не се двоумят дали да свържат атинския квартал Пеларгик с пеласгите или не:

“Къде точно се е намирала местността (и крепостта) Пеларгик, какво отношение е имала тя към древната “пеласгическа стена”, опасвала Акропола, не се знае. ...Остатъците на “пеласгическата стена” се намират точно на Акропола...” (ТУК ком. с.458)

Също такаестествено идва споменатото от Аполодор име Пеларга, която е дъщеря на пеласга Данай (АПО с.26). Но ние започнахме да изясняваме неща, които като че ли нямат нищо общо с нашите цели. Защо изобщо трябва да се занимаваме с пеларгите?
Причината за нашия интерес към тях е това, че те автохтонното, местното население по земите на днешна Гърция. И ако д-р Ганчо Ценов е прав, то те трябва да имат нещо общо с българите. Защо ли да не проверим дали това е вярно?
И така, както изрично пише Хесиод, пеларгите са автохтонното население на южната част на Балканския полуостров (АПО с.60). Това се споменава и от много други древни гръцки автори и се смята за достоверно:

“Пеласги – най-древното население на Гърция, потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия.” (ТЕО ком. с.281)

Това е типичен коментар на специалист по древногръцка история. Да разгледаме малко по-внимателно началото на “елините”:

1. В земите на по-сетнешна Елада пристигат “синовете на Египет”:

“Десет от тези синове на Египет били от първата му жена, която била “аранитянка”.” (АПО с.26)

2. Там те заварват местно, “автохтонно” население от “пеласги”.
3. Синовете на Египет се женят за дъщерите на “пеласгите” (Аполодор в АПО):

“След като пристигнали в Аргос, синовете на Египет призовали... дъщерите на Данай да се оженят за тях. ...Идмон получил Пиларга...” (АПО с.206)

Както и в по-късни времена и на други места в Югоизточна Европа, пристигналите в южните балкански краища пришълци основават градове по крайбрежието, установяват и поддържат все по-тесни връзки с местните жители. В градовете им се появяват квартали на “пеласги” – местни жители. Не само специалистите, но и днешните гърци с гордост приемат, че са потомци И НА ПЕЛАРГИТЕ.
Пеларгите са възпети в античната поезия:

“... или пеласгите – силата на Аргос...”

възхвалява бойните им качества Теокрит (ТЕО с.75, стих 142). Древните гърци са изразили уважението си към тях, както са поставили Пеласг до боговете си. Той е бил “син на Зевс”.
Те са имали стара писмена традиция, като първият договор на Рим с Габия е бил написан с пеласгийски букви (ФОМ10 с.461).
Колонизацията на бъдеща Елада започва от юг:

“... Пелопс... покорил страната, която по-рано се наричала... Пелсгиотида, и я нарекъл на своето име Пелопонес.” (АПО с.80)

Пеласги са живели и в Атика, освен това:

“... Антиф, синът на Тесал, отишъл при пеласгите, и като завладял страната им, я нарекъл Тесалия...” (АПО с.90)

Тесалия е област на север от Атина.
Можем да си представим какво става след тези “завладявания”: дошлите по море нашественици постепенно се смесват с местните пеларги. Картината, която се очертава, ни води към следната идея: ако д-р Ганчо Ценов е бил прав, то българите би трябвало да са били наричани “пеларги”. Но защо “наричани”?
Съвременните учени никога не са ЧУВАЛИ как е звучало името “пеларги”, а само са го виждали НАПИСАНО в стари хроники. При това не в самите оригинални стари хроники и други писмени документи, а в

ТЕХНИ ПО-КЪСНИ ПРЕПИСИ

Затова изясняването на възможната връзка на българите с пеларгите неизбежно минава през анализ на старити начини на писане и четене.
Доколко те биха могли да породят изменения и деформации на думи? За да не навлизаме в специфични подробности, ще скицираме само най-важните идеи.

1) Първо ще отбележим един любопитен факт, който всъщност е много важен: често срещано явление в старите ръкописи е пренареждането на букви в някои думи.

Интересен пример в това отношение е “Историята” на Лъв Дякон (10 в.). Както и в случаите с почти всички стари хроники, до нас не е достигнал оригиналът, написан от самия автор, а по-късен препис, вероятно от 11 век или по-късно. За този препис известният руски византолог М. Сюзумов отбелязва в студията си “Лъв Дякон и неговото време” (ДЯК с.162), че в него често се срещат пропуснати или “излишно написани” букви, и добавя:

“особено поразителни са разместванията на букви, които понякога даже изменят смисъла на думите” (ДЯК с.162)

И така, нека да запомним: размествания на букви, които понякога даже изменят смисъла на думите.
Този феномен се среща най-често при имената. Анализ на механизмите, които го пораждат, е изложен в книгата ТАБ.
Конкретен интерес за нас представлява съчетанието “ГАР”. В гръцкия език то се среща често, защото самото то е отделна дума и освен това е част от други думи. С цел икономия на място за него се е използвал особен вид съкратен запис, наречен “лигатура” (вижте монографията GAR на известния немски специалист Gardthausen, където има посочени примери). Този съкратен запис може да породи разместване на буквите при четене.
За да обясним как става това, да разгледаме черт. 3.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nimbus на 15.05.05 22:25.