|
===================
+ Това па отъ де го изкОпа? БОЛ+гари и БЛЪ+гари - дрънъ, дрънъ!
===================
Във всички достигналите до нас старобългарски текстове думата “БЪЛГАРИ” се изписва като “БЛЪГари”.
Повтарям: ВЪВ ВСИЧКИ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ (не староруски, старосръбски, старогръцки, латински, турски или арабски).
Един историк, Валерий Стоянов е написал две книжки за произхода на името БЪЛГари. В тях той какво ли не взима предвид (од рода на ПУ-КУ, БО-ЛО, МУЛО...), което няма нищо общо с етнонима БЪЛГари, но УПОРИТО ИЗБЯГВА да спомене как записват своето име самите българи. Ако не става въпрос за “ИЗБЯГВАНЕ” тогава става още по-зле за него. Излиза че е АПСОЛЮТЕН НЕВЕЖА в материята, която се е наел да “обработва”.
Българите до края на 18, без изключение т.е. ВИНАГИ изписват своето име с формата БЛЪГари.
Даже един Шишманов в студия на тая тема безспорно доказва, че съвременното БЪЛГ може да произлезе само от БЛАГ, след което чрез БЛЪГ се стига до метатезата (за да не кажем карикатурата) БЪЛГ. (виж: (Шишманов, И. КРИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ И НА ЕТИМОЛОГИИТЕНА ИМЕТО БЪЛГАРИН. С. 1900)
В последната, постхумна книга на Христо Бемберски (ИМЕТО БЪЛГАРИ – ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТ, С.2004) за първ път по достойнство се отбелязва този факт от огромно значение за разбиране на етнонима БЪЛГари/БЛЪГари. От своя страна, след като привежда десетки варианта на името българи от всички известни исторически извори, Ив. Шишманов посочва като единствено правилен и законен БЛЪГар, БЛЪГари. Нито на славянска, нито на тюркска фонетична основа от булга може да се получи блъгар . Фонемите “О” и “У” никога не са влизали в състава на нашия етноним, което Шишманов убедително доказа с адаптацията и развоя на неговите варианти в гръцки, френски, сърбохърватски и други езици. Затова Бемберски в цитираната книга ще напише: “Несъобразяването с доводите на Ив. Шишманов и предлагането на един от многобройните чужди варианти е пречка за правилното решение на проблема и води до погрешни изводи и резултати”.
Г.С. Раковски извежда коренната морфема бълг- на етнонима от прилагателното благ, но му дава по-широко тълкуване и по-обемно значение. “...Речта же благ има неколко си значения приносни, кои са: кроткий, мирний, питомний, счастлив (благополучний), богатий, имотний..., благо-родний и други, щото ако я тълкуваме по тия значения, трябва да я разтълкуваме: блъгарин - онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преносна смисъл” (Раковски, Г.С. СЪЧИНЕНИЯ, т.IV, С. 1988, с.336). А тъй като прякото значение на думата е бера, събирам, то “първобитното значение на речта българин е: онзи който събира...”. Събират земеделците: орачи (=арии), тези които чукат житото на булгур, “кое некак си съответствува с народното ни имя, в изменението българин, блъгарин и булгарин ...” (Раковски, Г.С. СЪЧИНЕНИЯ, т.IV, С. 1988, 337).
Взимайки предвид недостатъците на етимологиите, изградени на базата на финските и тюркските (“татарските”) езици, и приемайки идеите на Раковски, В.М. Флорински показва, че името болгар може да се произведе от арийски корен”. Според него етнонимът би трябвало да има структура “блъг + ар”, като блъг може да означава: благо, добро, имущество, щастие, а ар - повдигам, издигам,възбуждам, произвеждам, занимавам се с нещо, или: достигам, изравнявам се, доставям, попадам, намирам някого..., но, “във връзка със съществително с тази наставка се определяло знание, способност, изкуство, действие.”
“При такова производство на българ би съответствувала възможна форма форма благар, благаръ, т.е. човек, придобил богатство, богат, създаващ благо, богаташ, равнозначно на думата боляр – голям човек, аристократ - болярин (Флорински,В.М. ПЕРВОБИТНÛЕ СЛАВЯНЕ, ч.I, Томск,1894, с.348)
Затова повтарям: ЕДИНСТВЕНО формата БЛЪГари, която е документирана с всичките (без изключение) български текстове (10-19век) има правото да се счита за ИЗКОННО САМОНАЗВАНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ!
Ето няколко примера:
Който не вярва на моите преписи (13-16 век) нека погледне Битолската плоча на Йоан Владислав (началото на 11 век).
По-стар и по-автентичен документ на старобългарски от нея НЯМА!
(Макар че тъпите македонисти се опитват да докажат че е фалшификат)
Това самоназвание (блъгари/благари) може да се възприеме като: “Носещите божествени блага” (“Блага-арии”). И Раковски и Шишманов се досещат, че това БЛАГО (БЛЪГО) има общи неща с понятията БОГ и БОГАТ. Коренната дума в понятието “богат” е “бог”. И двамата допускат възможността във обхвата на тогавашните разбирания понятието “БОГАТИ” да обхваща ”ОНЕЗИ С КОИТО Е БОГ”!
Може би затова югозападните българи живеещи до днес в Долна Преспа, Кожани и Несрам казват “БОГари”, за разлика от онези във врачанско и кулско (“БЛЪГари”) в шопско и македонско (“БУГари”) и на цялата останала територия - БЪЛГари.
От друга страна никъде на Балканите, никой и никога не е употребявал русизма БОЛГари, преди руските възпитаници лека-полека да го въведат в писаната реч, а от там в частност и в някои градски говори.
Както и да е, БЛЪГАРИТЕ СА БОГОИЗБРАНИ (те са потомци на седмия от патриярсите Енох/Хермес). Този Енох (Хон, Идрис, Ахнун, Герман, Хермес, Михр, Меркурий) е въздигнат от бога за да разбере небесните тайни. Затова той е “богоизбран” както и неговите потомци – БЛАГАарите или БОГарите, а особено старото българско свещеническо съсловие - БОГОмилите. На потомци на Енох (Хермес, Меркурий) т.е. на БЛЪГАарите е завещано да предават духовните (божествените) БЛАГА на човечеството.
Има ли още въпроси?
|
Re: Ето нещо , [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]
