"карикатурно-праволинейния" си подход, ето Ви пример - Касиус Клей победи Форман (ако си спомняте).Сега Форман е здрав, макар и застаряващ мъж, а Клей е развалина.
Нарочно подбрах неправилен пример- Клей не е виновен за състоянието си.
Не отричам героизма, нито правото на хората, които имат основание да празнуват "единствения триумф в живота си"Тези хора обаче стават все по-малко и до десет години ще си отидат от този свят.
Вие сериозно ли мислите, че шоуто се прави за тях?
Обективно погледнато, героизма няма общо с каузата.Хасан ( еничарина изкачил пръв стената на Константинопол и загинал на мига), подполковник Калитин и Михайлов ( Гюро) са герои.Може ли и трябва ли саможертвата на някой от първите двама да послужи за общо тържество на конкретните победители и победени?