а не за триумф.
....
Твоят анализ е малко така
...карикатурно-праволинеен.
Размислите разбира се са полезно нещо,
но все пак не би трябвало да се отнема възможността на хората,
рискували живота си и страдали с години
да почетат може би едниствения триумф в живота им.
Става дума не за триумф на официалната държава, на идеологията
(демокрация,комунизъм..шинто-американизъм.)
на политиците...които само оформят сценично
ветеранския спектакъл, а на обикновенните ветерани.
Неотдавна ми попадна във американски вестник материал за група летци, бомбардирали Токио малко след Пърл Харбър.
Отчаяна акция наоколо 80 самолета,
които трябвало да покажат, че ние тайка няма да оставим нещата.
И досега малкото останали ветерани се събират
и изпиват чашка коняк
за паметта на бойните си другари.
Да ги виним ли, че хитросплетенията на политиката
са им отредили
ролята на ...наивници?