Ето един откъс, в който става дума за средата на 14 век.

Орхан беше велик управник не само заради завоеванията си. С помощта на везира той даде на империята стабилна административна система, като при това съхрани идеалите на газите (борец за вярата, нещо приблизително съответстващо на християнските кръстоносци). Той поощряваше равитието на градовете и занаятчийството... На вредното в определен смисъл влияние на дервишите той противопоставяше улемите, които бяха официални пазители на мюсюлманската вяра и традиции. Тяхното учение даваше възможност на султана да намери вярното отношение към нарастващия брой на християнските му поданици.Ако някой град или район оказваше съпротива, то след завоюването му християнското население се лишаваше от всякакви права. Една пета от жителите му бяха изпращани в робство, като мъжете ги изпращаха на земеделска работа, а момчета ги обучаваха на военно дело. Ако градът се предаваше, на християните беше позволено да запазят своите храмове и обичаи. Много от християните предпочитаха султанското управление пред императорското (има се предвид византийския император), защото налозите на султана бяха по-ниски. Насилствена смяна на религията по това време не се извършваше, но много от християните ставаха мюсюлмани за да се приобщят към управляващия елит.
Стивън Рънсиман "Падането на Конвстантинопол през 1453 година"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите