Живея в страната на победените. В град, в който единствената над 60-годишна сграда е църквата. Отчасти, възстановена е по снимки. Още се усеща чувството за колективна вина, насадено от победителите в немците. но се усеща и че това чувство избледнява. Все по-малко се чувстват виновни и все по малко отъждествяват немците с нацизма. Вече не искат да се чувстват виновени заради няккава партия управлявала чрез насилие и тероризъм.
Отдалече се вижда обаче и друго: в България на войната още се гледа 100% през очите на руснаците. Няма нищо българско и нищо независимо в гледната ни точка. Тзжен факт.
Някои хора го усещат може би, но отрицанието им е пубертетско: просто взимат обратното на руската гледна точка. демек руснаците са кофти, а немците са добрите. Разликата се вижда, ако поговориш ъа войната примерно с холанндец-можело значи да се говори за немците като за главорези и без веданга да изтъкваш безпримерния героизъм на съветския човек. Даже можело да се говори за войната без изобщо да се споменава Русия
Та айде да мислим по -независимо. Време е да забравим провинциалното руско мислене. Мисията на България не е да бъде руска провинция, нито в това да изразходва цялата си енергия в доказване на противното.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...