|
По време на Втората световна война Сталин е живеел в шперплатовия Кремъл
Само за един месец блясъкът на куполите бил “унищожен” , а звездите скрили в чували
Берия бил велик “фокусник”?
Една от най-закритите страници (ако не и най закритата) на Великата Отечествена война е свързана с... “изчезването” на Московския Кремъл от лицето на Москва. Това станало в първите месеци на войната.
Болшинството материали за безпрецедентната операция, на която би могъл да завиди великият фокусник Копърфилд, се съхранява в архивите на ФСО ПФ и е разсекретена едва сега.
Секретно донесение до самия Берия – то пролежало в архивите на Кремъл почти 64 години
Решението “да се скрие Кремъл”, където по това време са се намирали всички главни правителствени учреждения, било разбираемо – именно той станал основна мишена на фашистите по време на бомбардировките на Москва. В архивите са запазени фотокарти, които
са раздавани на немските летци преди излитането им , - на тях са обозначени три кремълски обекта: 1-и корпус, където се е намирал работният кабинет на Сталин, Големият Кремълски дворец (БКД) и Мавзолеят на Ленин.
Навярно фашистките асове са били немалко озадачени, че “картите им лъжеха”: летейки над Москва даже в безоблачни дни, болшинството от тях не могли да забележат не само тези обекти, но и самия Кремъл.
Не е изключено инициатор на този “фокус” да е бил сам Сталин, я ролята на “главен фокусник” да е изпълнил Берия.
Така е изглеждал Кремъл на фотокартите, които са давали на немските летци, насочили се да бомбардират Москва. Бутфорният дървен мост (№7) го няма на снимката- той е построен по-късно
Мавзолеят станал триетажен
На 26 юни 1941 г. комендантът на Кремъл генерал-майор Н. Спиридонов в секретна записка (тя започвала с думите “Съгласно вашите указания”), адресирана до заместник председателя на Съвета на народните комисари на СССР Л. П. Берия (той възглавявал и народния комисариат по вътрешните работи) представил “съображения за маскировка”, която трябвало “да затрудни противника при прелитането за издирване на Кремъл на фона на Москва, да се намали възможността за целево пускане на бомби с пикиране по отделни здания на Кремъл”.
Ставало дума за “унищожаване блясъка на позлатените куполи на кремълските църкви”, за създаването с помощта на “имитация с боя и насипване”, а също чрез комбинация с различни макети на “лъжливи градски квартали” на площите около Кремъл.
Червените звезди на кулите и кръстовете на катедралите покрили с чували, а самите кули и куполите боядисали в черен цвят или обвързали със зебло.
По целия периметър на Кремълската стена поставили обемни макети на градски здания, зад които не се виждали зъбците. С такива конструкции застроили част от Червения площад и Манежния.
Декорация на къщи, приличащи на театралните, поставили и в отделни места по външния контур на Александровската градина. А част от Тайницката градина вътре в Кремъл увили с платнени “покриви”.
МанежаСветло-жълтите фасади на кремълските здания, които рязко се очертавали на пъстро-калния-сив столичен фон, привели
“в съответствие с общия цвят”. Покривите в Москва били основно червени и кафяви, а в Кремъл – зелени, наложило се да им сменят цвета. Пребоядисали даже ГУМ и Манежа. (Кремъл никога не е изглеждал така демократично, както по времето на Великата Отечествена. След войната тук се върнали същите цветове.)
От Боровицките врати до Спаските насипали пясъчен декоративен път – отгоре той изглеждал като обикновено шосе.
Криволиците на Москва-река около Кремъл изменили привичните си очертания: между Москворецкия и Големия Каменен мостове установили още един дървен, за който отишли хиляда кубика дърво. По този мост никой не е пътувал и не е ходел, но от въздуха той изглеждал като истински.
До неузнаваемост се изменил и външният вид на Мавзолея на Ленин. Трибуните отляво и отдясно от гробницата на вожда покрили с огромни платнища, боядисани “кърваво”. А направо над Мавзолея построили обемен дървен макет на триетажно здание.
На 7 ноември 1941 година триетажният дом го разглобили само за времето на парада – точно в 9 часа на трибуната се изкачал Сталин и произнесъл 5-минутна реч.
Между впрочем, тогава се получил казус: поради строгата секретност, при която се приготвял парада, група кино-хроникьори закъсняла за речта на вожда – успели да заснемат само преминаването на войските. След една седмица в Свердловск (сега Екатеринск) в залата на първия корпус на Кремъл, където работел Сталин, построили дървено копие на трибуната на Мавзолея: помолили вожда отново да облече шинела, фуражката и да повтори своята реч пред камерата. (Той направил това безропотно, а кино-операторите даже не наказали.) След това тези “шперплатови” кадри монтирали в знаменития филм – никой от зрителите така и не разбрал, че това било втори дублаж на Сталин.
А дъждът измивал “камуфлажа”...
Кремъл замаскирали само за 30 дни. (Този факт, че в архивите на ФСО няма нито една фотография на “шперплатовия Кремъл” – ние публикуваме само фрагменти по чудо оцелели от кинохрониките, - също свидетелства за "най-строга конспирация”.)
В нашия век, когато са създадени високо точни оръжия и съвършени системи за откриване на цели на Земята даже от Космоса, “кремълският маскировъчен халат” през военните години може да се стори “творение на наивни люде”. Но в това време той оправдал себе си.
Благодарение на маскировката се удало до минимум да се съкрати броят на прелитанията на немската авиация над Кремъл (през 1941 г. били само пет, през 1942 г. – три, а после – нито едно), да се съхранят уникални архитектурни паметници, да се провалят плановете на фашистите за ликвидиране на “съветската върхушка”.
Защо някои фашистки летци все пак достигали целта?
“Невидимият Кремъл” разобличавали дъждовете, които измивали “камуфлажа”, а падналият сняг въобще оголил замаскирания релеф. Не е изключено, че и немците в края на краищата са разгадали “фокуса”, нали в Москва работели и шпиони. И тогава в боя се включвали зенитките, които се намирали на Арбат, Тверския булевард, Охотния площад и на други места и прикривали небето над Боровицкия хълм. Зенитчиците сваляли 15 самолета от всеки сто, насочили се към Кремъл.
Из секретните донесения на кремълската комендатура
На Боровицкия хълм паднали 167 фашистки бомби.
Срещу Кремъл били хвърлени всичко 152 термитни бомби и 15 фугасни.
Първото бомбардиране станало в нощта на 22 юли 1941 г. Бомба с тегло 250 кг. Попаднала в Големия конгресен дворец но не се взривила – пробила покрива, тавана на Георгиевската зала, паднала на пода и се разглобила – в паркета се образувала малка дупка.
В същата година при взрива на едно-тонна бомба било разрушено част от зданието на Арсенала. Повече сериозни разрушения не е имало, ако не се считат дупките по паважа, повредените комуникации и счупените прозорци – след всяко бомбардиране се налагало да се остъклява наново. Не бил зафиксиран нито един пожар.
В резултат на бомбардирането през 1941 – 1942 години в Кремъл загинали около 100 сътрудника на комендатурата, всички те са погребани в братската могила на Донското гробище.
do NOT click
|
9-ти май, 1945 година - малко интересно инфо
