|
Пуснах темата в "Македония", но смятам, че ще е интересна и на доста от вас.
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still
retarded.
Предизвиканото антигръцко движение във Варна през 1906 година
При първото преброяване на населението в България след освобождението от турско робство във Варна живеят 24 561 души, от които 5367 са се записали като гърци. В тази цифра Влизат много погърчени и гърчеещи се българи и гагаузи. Само десетина години след това - през 1893 г., при общото нарастване на населението на Варна на 28 174 души записалите се като гърци намаляват на 4670. През тези години няма масово изселване на гърци, има само отделни случаи, Което говори, че много гъркомани се връщат към своята народност, Все пак може да се каже, че гръцкото присъствие в града е било винаги осезателно и гръцкото население е имало своето важно място В икономическия и духовния живот на Варна.
В началото на XX век във Варна функционират две гръцки търговско-кредитни дружества, едното от тях - „Ермис", с тежест в стопанския живот. По-голямата част от търговските и индустриалните предприятия и банковите фирми са на гръцки поданици. Измежду тях е фабриката „Братя Фортуна" за производство и търговия със сапун. В търговията с колониални стоки се отличават Н. Камбанело, А. Комулис, Д.С.Димитриядис, Ив. Мелгас, Д. Мицос, Ф. Туронопуло, Д. К. Арнаудоглу. Житари по това време са гърците Ев. Инглези, Хр. Дионисиядис, А.Т. Памукооглу, Г.Д. Чилоглу, Иван Н. Варвари, Теохар Спастиев. Фабриканти са и братя Коюмджели за производство на сапун и масло. Известна В града е фабриката за производство на спиртни напитки на М. Заракоста. Комисионери са Н. Лулудополу и Хаджи Панако Пендориди. Много гърци са търговски посредници, търговски агенти, предприемачи, сарафи, занаятчии, брашнари, други държат манифактури. Общо около 40 гръцки фамилии заемат важно място в стопанския живот на града В началото на века.
Във Варна по това време има 7 гръцки училища, от които едно средно. Гръцки са старите църкви В града. Издават се Вестници на гръцки език, с голямо влияние се ползва Вестник „Одисос". Всичко това определя мястото на гърците в духовния живот на Варна.
Отношенията между българите и гърците са добри. Понякога избухват свади заради старите мераци на гърците за духовно господство над българите, но общо взето между двете народности цари взаимна търпимост. Естествено е след Освобождението гърците да проявяват известна ревност спрямо българите не само защото градът е в пределите на българската държава, а главно поради това, че българите започват все повече да ги изместват в обществените, стопанските и културните дела на града, но до открити конфликти не се стигало.
Влошаването на отношенията и появата на антигръцко движение във Варна са свързани с гръцката държавна политика в Македония и Тракия.
Гръцката пропаганда В Македония започва веднага след закриването на Охридската патриаршия през 1767 г. Църквите попадат под прякото ръководство на гръцки владици, които водят успешна борба за елинизиране на българското население там. По-късно, когато се събужда националното съзнание на българите, започва обратният процес. И тази борба се увенчава със създаването на Българската екзархия.
След освобождението на България Гръцката патриаршия насочва своето внимание към Македония и Тракия, останали под турска власт. Стратегията на патриаршията в сътрудничество с правителството на Атина е с насилствени мерки да се погърчи тамошното българско население. Тази борба се засилва след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., когато и турската власт, уплашена от българското самосъзнание на населението, подпомага гръцките действия. Организират се гръцки чети, командвани от действащи офицери, подпомагани и от гръцките консули и владици в тези райони. Четите проявяват голяма жестокост, между 1904-1906 г. загиват стотици българи. Изклани са жени и деца от Битолско, Солунско, Серско, Леринско, Костурско и от други райони. Тези действия на гръцките власти предизвикват остри протести В цяла България. Предприемат се и дипломатически стъпки от българското правителство, за да се спре разправата с българите В Македония и Тракия. Едновременно с това в страната възникват и спонтанни антигръцки движения, особено В селища с компактно гръцко население.
Във Варна това движение се засилва и поради факта, че в града живеят много българи от районите на гръцката експанзия, някои от тях дошли веднага след Освобождението, а други току-що настанили се като бежанци след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание. Всички те са много чувствителни към посегателството върху техни близки, останали по родните селища. През 1903 и 1904 г. бежанците от Македония и Тракия само във Варна са 222 семейства с около 1058 мъже, жени и деца, а заедно с настанените в близост до Варна села са над 3000 души. Така че бежанският проблем е твърде осезаем в града. Варненци събират пари, купуват цървули, артерии, навуща, брашно, сапун, лук, сол, боб - всичко, което е необходимо за посрещане на най-елементарните нужди на бежанците. Естествено е при това положение да се реагира така остро на гръцките предизвикателства в Македония и Тракия. Непосредственият повод, отбелязващ началото на антигръцкото движение, е назначаването на гръцкия владика от Скопие Неофит за Варненски гръцки митрополит на мястото на починалия преди това владика в града. Неофит Йоану бил известен с антибългарската си дейност в Македония, уличаван В насърчаване на гръцки въоръжени чети в насилие над българите. Научавайки датата на пристигането му с кораб в града, населението се организира да осуети слизането му на варненския бряг.
На 5 юни 1906 г., още преди седем часа сутринта, когато се очаква параходът, към пристанището се стичат хиляди български граждани, които окупират кея. Пред около петхилядното множество речи произнасят Петър Драгулев и Михаил Писаров. Възбудената маса е готова за саморазправа с Неофит, затова полицията го предупреждава да не слиза на брега.
Още на 17 август 1906 г. Министерството на външните работи на Княжество България по дипломатически път предупреждава Гръцката патриаршия в Цариград, че няма да приеме гръцки владика В България, който е участвал в антибългарски движения в Македония и Тракия. Патриаршията не се съобразява с това и назначава Неофит за Варненски гръцки митрополит. Когато Княжеското правителство узнава за назначаването, нарежда чрез министъра на вътрешните работи на Варненския окръжен управител следното: „Може да разрешите на новопристигналия гръцки владика да излезе на българска земя, като му съобщите, че българското правителство не признава званието му и трябва да напусне сам територията на Княжеството не по-късно от 10 дни. Във всеки случай, ако мислите, че събраната на пристанището възбудена българска публика може да му стори неприятности, съветвайте го да не напуща парахода и да се върне обратно от където е дошъл. Едновременно ще го предупредите, ако въпреки съвета Ви, той слезе във Варна, властите ще гледат на него като частно лице." В това нареждане прозира разумна и предпазлива позиция на правителството. Да отстоява, от една страна, искането си пред патриаршията да не изпраща в България компрометиран пред българите духовник, а - от друга, да не допусне саморазправа с владиката и да се изложи пред света.
Как се развиват събитията на пристанището в този ден четем в рапорта на Варненския окръжен управител до министъра на Вътрешните работи. „Още сутринта в 7 часа - пише той - на пристанището спря парахода „Барон Кал" от Компанията Лойд. Взеха се всички мерки и на владиката бе запретено да слезе на сухо. Парахода трябваше да отплава в 4 часа след пладне към Сулина."
На пристанището се събират около пет хиляди души възбудени граждани от Варна, за да попречат на слизането на ВладиКата. Пред гражданите се произнасят речи против действията на гърците и гръцкото духовенство срещу българите В Македония.
„В 4 часа след пладне параходът тръгна и отнесе владиката. Разнесе се мощно „ура" от екзалтираната маса българи. Изпратена е телеграма и на други крайбрежни градове да не се допусне слизането на владиката на български бряг."
Това, което Варненският окръжен управител не съобщава в рапорта си, се допълва от местния вестник „Известник", а именно, че когато корабът тръгнал на север и отнесъл Неофит, публиката го изпратила покрай брега с едно магаре, покрито с черен плащ, окичено цялото с чирози и маслини, а след заминаването на кораба гражданите тръгнали с магарето из Гръцката махала и това създало допълнително напрежение.
На 16 юни 1906 г. гръцкият владика прави нов опит да слезе на варненския бряг. Пристига в 6.30 ч. сутринта с австрийски кораб. Параходът спира на няколко метра от кея. Там го посрещат варненци, дошли още от ранни зори. От кораба на малка лодка се спуска владиката, придружен от паспортния пристав и един полицай. Още щом наближава кея, българите започват да викат „Долу!" и камъни политат към лодката. Един улучва владиката и едва тогава той дава знак на лодката да се върне обратно на кораба. Група варненски гърци се опитват да се доближат до кораба, но са спрени от българите.
Същия ден се прави още един неуспешен опит от страна на владиката да слезе на брега и едва след това капитанът на кораба дава команда за отплаване. След обяд Варненският комитет „Български родолюбец" взема инициатива за свикване на градски митинг. Пред събралото се гражданство говорят Петър и Никола Драгулеви. Митингът приема резолюция до правителството с искане: „България не може да търпи за началници на разните духовни учреждения чужди поданици, че Неофит ефенди Йоану е недопустим, защото е влязъл в конфликт с българското население и че българското население във Варна няма да се спре пред никакви средства, за да не допусне Неофит на български бряг."
Исканията на този етап са все още около недопускането на Неофит да заеме длъжността си във Варна, но напрежението между българи и гърци в града много бързо нараства. Упоритостта на Гръцката патриаршия на всяка цена да изпрати Неофит във Варна довежда до непоправими последици.
На 19 юни Неофит прави нов и последен опит да слезе във Варна и това води до неудържима ескалация на напрежението. И когато на 4 юли 1906 г. из града се разнася слухът, че Неофит отново пристига, към пристанището се спуска лавина от хора, около 15-20 хиляди, сьобщава в. „Известник". След като разбира, че никакъв владика няма да дойде, цялото наелектризирано население се отправя към църквата „СВ. Никола". Призивът да се превземе още на момента тласка масите към действие и те се спускат като порой към църквата. Едни отварят вратите и влизат вътре, други я обкръжават от всички страни. Камбаните бият тържествено, Вратите се кичат с цветя и знамена, веднага се изписва ново име на църквата „Св.св. Кирил и Методий". Донася се икона на двамата светци и се внася в църквата. Скоро пристигат двама български свещеници и до полунощ църквата е отворена за Вечерня.
На следващия ден - 5 юли, българското население отново е призовано на митинг. Речи произнасят Петър Драгулев и д-р Карамихалев. Сега исканията се разширяват: „1. Да не се допуща да се говори на гръцки В учрежденията. 2. Да се освободят всички гърци, които работят в общинските учреждения. 3. Варненският кмет да издаде заповед, щото продажбите на улиците да стават само на български език," Напрежението срещу гърците продължава да расте.
Правителството се опитва да вземе в свои ръце разрешаването на спора за владиката и на 6 юли министърът на Външните работи съобщаВа на Варненския окръжен управител: „Съобщава Ви се, че на дипломатическия агент в Цариград е възложено да направи постъпки пред патриаршията да не изпращат повече във Неофит във Варна предвид критичното положение и настроението на варненци. Ако тя въпреки предупрежденията реши да изпрати владиката и той пристигне във Варна, заявете му, че нямате заповед да го допуснете на българска територия." Късна е тази мярка на правителството, то не успява да регулира отношенията с гръцката страна и по този начин спонтанните отначало изблици на българското население срещу гърците скоро са овладени и целенасочени от създадените дружества „Български родолюбец'". Варненското дружество е учредено на 3 юни 1906 г. и в него влизат видни граждани на града, тьрговци, учители, чиновници. Раковидна роля в него имат братята Петър и Никола Драгулеви, д-р Карамихалев, Михаил Писаров, Янко Калчев и др. През юли 1906 г. в Каварна, Балчик и Добрич се изграждат дружества „Български родолюбец" и те предприемат антигръцки действия. На 17 юли с.г. около 500 граждани от Каварна, сред които заселените там 15 македонци, влизат в гръцкото училище и църквата и ги окупират. Акцията завършва с митинг и искания да се вземат мерки против действията на гърците в Македония, да не се допуска в българските учреждения да се говори на турски и гръцки и се призовава населението на града да бойкотира гръцките търговци, като не купува стоки от техните магазини. Тези действия на Каварненци са последвани от българите в Балчик и Добрич. На 20 юли 1906 г. В Балчик е окупирана гръцката църква в Гемеджи махала, а в Добрич е завзета единствената гръцка църква, в която български свещеник отслужва литургия.
Тези открити действия изплашват гърците в района и мнозина от тях започват да се изселват бързо от България. Властта не успява да овладее положението и се появява опасност от граждански сблъсъци.
На 18 юли с.г. Варненските търговци гърци Атанасиди и Н.Парасков се оплакват на окръжния управител:
„Вчера подир обяд дружество „Български родолюбец" залепи на дюгените ни афиши със следното съдържание: Българи, този магазин е гръцки, не купувайте от него нищо! Като имаме предвид станалите безредици в Бургас и Пловдив, страхувайки се, решихме да затворим магазините."
Властта взема мерки, разследва този и други случаи и заставя актове на Цветан Тодоров, Аргир Димитров, Иван Игнатиев, Илия Караджов, загдето са лепили афишите, но тези мерки не могат да спрат напрежението, напротив още повече го изострят.
През август 1906 г. в Пловдив се провежда всенароден събор на дружествата „Български родолюбец", на който се приема програма - искане до българското правителство, а в края на август с. г. в зала „Съединение" във Варна дружество „Български родолюбец" в града провежда събрание с актива си от около 300 души. Речи произнасят председателят на дружеството Петър Драгулев, Янко Калчев и Михаил Писаров, които обвиняват правителството, че то не изпълнява искането на всенародния събор в Пловдив и затова решават да свикат на 6 септември с.г. във Варна, Добрич, Балчик и Провадия митинги, за да въздействат на правителството за изпълнение решенията на пловдивския събор. Ако и Князът не вземе мерки, ще се обяви революция в Княжеството.
Тези решения на събранието, за които веднага е уведомено правителството, стряскат вътрешния министър, който можел да загуби поста си, ако не предотврати размаха на движението. С телеграма той нареждана окръжния управител да предупреди Петър Драгулев, че ако продължава да възбужда гражданите, ще го интернират от Варна. А заедно с това пуска свои агенти, които следят всяка негова крачка. На 4 септемВри с.г. министър Димитър Петков изпраща телеграма до окръжния управител на Варна със следното съдържание: „Днес е тръгнал за Варна Петър Драгулев. Ще го следите и ако видите, че приготовлява някои буйства, ще го арестувате. Ако правят митинг на 6 септември, ще вземете най-строги мерки с коменданта да се запази редът. Всички лица, които идВат отВьн и са подозрителни или се знае, че идват с цел да участват в изнудване, ще ги връщате или арестувате. Ще пуснете още утре патрули из града. Няма да се церемоните с никого, който иска да нарушава реда и върши буйство! Митингите са свободни, но гражданите нямат право да злоупотребяват със свободата си и да вършат насилия над други български граждани. Същите мерки вземете и за другите градове. С Драгулева няма да се церемоните!" А от Русе с телеграма от 5 септември тамошният окръжен управител съобщава на варненския си колега: „В Русе от Сомовит е пристигнал и тръгнал за Варна председателя на дружество „Български родолюбец" Петър Драгулев. Срещал се е с някои тукашни македонци и е говорил, че утре ще нападнат и превземат гръцката митрополия."
Вече се създава опасност за ескалация на напрежението, което лесно може да прерасне в открити сблъсъци, макар че изплашените гърци не смеят да се опълчат на „родолюбците" и разчитат главно на властта.
Варненското дружество „Български родолюбец" излиза с позив към българите в града и околията, в който между другите призиви четем: „Братя българи!
Делото, което трябваше да се свърши заедно с антигръцкото движение у нас остана наполовина. Затишието, което се създаде около него, рискува да го задуши, без да е направено всичко нужно за уякчаването на един стабилен и спокоен от вътре и от вън политически и обществен живот. Родолюбиви българи! Нашата морална длъжност налага да налегнем, да напънем всичките си сили и на всички страни да се застъпим за българите навсякъде и с всичко и да искаме от себе си, от българското правителство, от Турция, Европа, от хуманна Америка даже, всеки да изпълни дългът си за освобождение на потиснатите, които за срам на цивилизацията се безмилостно и безпричинно всеки ден колят и унищожават. Молим Ви всички от целия град и околията. Стечете си масово на митинга, който ще стане във Варна на пазарния площад в историческия ден 6.IХ.1906 г., часът 10 преди обяд, в който ще се вземе нова резолюция против гръцките и турски зверства в Македония и Одринско."
На 6 септември населението се стича масово на митинга. Избрано е бюро в състав д-р Фарашев, П. ДрагулеВ, д-р Тодоров, Филип Христов и Никола Драгулев, което ръководи митинга. След прочувствените слова на ораторите в защита на българите в Македония и Тракия и бездействието на правителството митингът приема резолюция от пет точки: „1. Да се предложи на правителството да приложи изпълнението на чл. 10 от Закона за народното просвещение за грьцките училища. 2. Да се уволнят всички гърци на държавна служба и ако това правителството не изпълни до 15 дена или не даде доказателства за изпълнението му, една комисия да се представи на негово Царско Височество Княза и да изиска изпълнението. 3. Да се помоли правителството да направи нужното и Турция да спре движението на четите в Македония и прилага чл. 2 от Берлинския договор. 4. Да се отнемат от анхиалци и месемврийци държавните солници и се предадат за поминък на българите. 5. Да се направи възможното за застъпване на българите, застрашени в Делиормана и Крайбрежните градове Анхиало, Месемврия и Созопол!"
Според доклада на окръжния управител до министъра на Вътрешните работи митингът се провежда спокойно и след закриването му участниците в него се разотиват мирно и тихо и нямало произшествия.
Правителството се съобразява с исканията на митинга и на 15 септември с.г. взема решение по отношение на гръцките училища в България. Министърът на народното просвещение Д. Шишманов уведомява Варненския окръжен управител, че чл. 10 от Закона на народното просвещение ще се прилага от началото на 1906-1907 учебна година и че за гръцките класни училища, които не се уреждат с чл. 10, ще важат изискванията за основните училища, което означава, че програмите, учебниците, картите и другите пособия ще се одобряват от министерството, а директорите и учителите трябва да бъдат български поданици и да имат нужния образователен ценз. Решен е и въпросът за увеличаването на часовете по български език, а за контрол на изпълнение решението на Министерския съвет е назначен специален инспектор към Министерството на просвещението. Вьпреки тези решения на Министерския съвет напрежението не стихва, защото остават нерешени другите искания от резолюцията.
На 24 септември 1906 г. на почивка в „Евксиноград" пристига Княз Фердинанд с Княгиня Мария-Луиза, августейшата си майка, негови близки роднини. Варненското дружество „Български родолюбец" се възползва от това, за да предизвика интереса на Княза към исканията на членовете си за призоваване на българите към открити действия за окупиране на гръцките църкви в града. Към масовите акции са привлечени и много ученици от мъжката гимназия, които си позволяват да освиркат Фердинанд и затова полицията задържа групата ученици, между които Цвятко Груев, Янко Савов, Иван Попов, Петър Димитров, по-късно освободени с искане от директора да бъдат дисциплинарно наказани.
В рапорта си до министъра на Вътрешните работи окръжният управител пише за станалото на 24 септември 1906 г.: „Днес към единадесет часа сутринта бях на пристанището за посрещане на Господаря. 150-200 души членове на „Български родолюбец" се възползваха от случая и със знамена и музика начело тръгнали към центъра на града. За да предварди от буйства полицията ги предупреждава да се разотидат. Те не послушали и продължили и в късо време се събира голямо болшинство. Манифестанти нахлуват в гръцката църква „Св. Атанас", гдето довеждат българския свещеник Стефан Ганчев да отслужи служба. До един часа после пладне групи манифестанти навлизат в гръцките църкви „СВ. Параскева" и „Св. Богородица", гдето запалиха свещи и се молеха.
За въдворяване на порядъка повиках войска от местния гарнизон за справяне с манифестантите. Насилия и грабежи не се извършиха. Задържани са доста лица, които не искаха доброволно да напуснат църквите. Довечера мисля да арестувам всички членове на „Родолюбец" за разследване. Поисках един ескадрон войници от Добрич за подържане на реда в града."
Арестувани и предадени на съдебните власти са Петър Нейков, Иван Овчаров, Иван Касабов, Иван Попов, Александър Македонски, Стефан Янев Нейчев, Ангел Домчев, Стефан Атанасов, Манол Димитров, Димо Георгиев, Илия Трошев, Иван Радков, Иван Саръбаев, Петър А. Пейчев, Иван Ковчазов, Рафаил Мъндовски, Коста КюркчиРадев, Коста Ив. Саръбаев, Костадин Иванов, Иван Николов, Наце Ритов Воденски. Заподозрени за следствие били още 24 души, а също свещениците Ст. Ив. Попов, Ст. Ганчев, Методи Димитров и дякон Колев. На 26 септември с.г. всички задържани са освободени срещу гаранция от две хиляди лева за всеки.
Като получава рапорта за станалото на 24 септември, министърът на Вътрешните работи Димитър Петков изпраща гневна телеграма до окръжния управител във Варна: „Как не можахте да предвидите кроежа на „Родолюбец" и вземете по-рано мерки? Какво е правила полицията Ви и градоначалника? Ще им направите виговор, за това непредвиждане и хлабавост!
Със съдействието на войската, която ще искате от командира, ще арестувате всички, които са буйствали и ще ги държите под арест, догдето стане съкрушение. Ония от тях, които нямат занятие да се интернират. Знамето задръжте! Направете обиск на дружеството и приберете книжата им!"
За последен път дружество „Български родолюбец предвижда окупация на църквите на 1 октомври, но полицията успява да открие всички. Извършва предварителен арест на инициаторите и предотвратява акцията, а с това е сложен край на откритите антигръцки движения във Варна.
Какви са последиците от антигръцкото движение в града? Най-напред трябва да се подчертае, че въпреки продължилото няколко месеца напрежение няма физически сблъсък между българи и гърци, няма нито една жертва за разлика от антибългарското движение в Македония и Тракия, където жертвите са стотици. Така че българите тук проявяват толерантност и самите организатори не допускат физическо насилие. От друга страна антигръцкото движение тук възниква най-напред спонтанно, като реакция на гръцкото насилие и после се създава организация за канализиране на действията. То е отговор на гръцкото правителство и Гръцката патриаршия, че българите в Княжеството могат да прибягнат до мерки и движения, които да ограничат правата на гърците в България, ако не спрат насилията си в Македония и Тракия и че антигръцкото движение в България е предизвикано от самите тях, по тяхна вина. Смачкано е и господарското поведение на мнозина гърци в града, които трябвало вече да се съобразяват с българската държавна уредба, да учат и говорят български език на обществени места. Голяма част от гърчеещите се българи и гагаузи окончателно скъсват с гръкоманията си. Отслабен е гръцкият дух в обществения, държавния и културния живот на града и с това завършва един процес на Възраждането на българщината. Най-непокорните гърци и гъркомани се изселват в Одринска и Беломорска Тракия и отслабват гръцкото присъствие във Варна. Впоследствие църквите, които са строени със средствата на всички православни християни в града - гърци, българи, гагаузи, но обсебени от гръцката митрополия, са предоставени на българите и българската митрополия.
В много отношения антигръцкото движение се ръководи и подбужда от бежанци, прогонени от Македония и Тракия, чиито действия тук са своеобразен отговор на непосредствено усещащото се гръцко насилие по родните им места.
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still retarded.
Редактирано от komita на 06.05.05 09:18.
|
Българи срещу гърци във Варна, началото на 20 век
