Благодаря за оценката Craig!Мисля, че въпроса за икономическия стандарт силно е повлиян от политическо митологизиране. Сещате се - "сиромаси......изедници.......класова борба".Няма съмнение, че през Средновековието и дори до средата на 19век живота на простолюдието малко се е променил и е бил материално ограничен.Няма съмнение, че повечето са били и са се чувствали бедни.Ако се не лъжа Вакарелски поддържа тезата за бедността като дава за пример фолклорна песен, в която богатството на младоженеца се възхвалява, за това, че на трапезата му има " чести ( начесто) хлябове"!Но мисля, че в тази насока се залита. Средновековната българска държава не е имала големи градове, а в съществуващите поне половината население е обработвало земя и е притежавало добитък. И днес дори хората на село ( ако са здрави и не са сами) не гладуват както в градските гета.
Не съм съгласен, че обикновените хора не са "виждали" пари.От византийското време нататък с пари са плащани многобройни фискални вземания. Това обаче едва ли е правило селяните щастливи, защото е трябвало да продават когато трябва, а не когато им е изгодно.Не ми се вярва обаче да са мизерствали- освен в години на природни и социални бедствия. В тогавашните данъчни разпоредби се споменават селяни притежаващи два чифта волове.Разпоредбата вероятно визира не добитъка, а размера на обработваната земя.А това са поне 50 декара.Вярно, че е имало тегоби, но знаем ли точното ниво на феодалната зависимост?
А сега се сетих! - Дали у нас антополози провеждат изследвания върху човешки останки, за да установят диетата пред Средновековието?