Тук ще повторя някои от нещата които вече сте казали, за което моля да ме извините.
Синтезирано ще повторя нещата за Ивайло както ги вижда покойния Йордан Вълчев.
Името Ивайло е внесено в историографията от Константин Иречек/1854-1918г./ в "История на българите", Прага, 1875г. Името е известно от препис на т.н. Свърлишки листи-евангелски преписи от 1279г- от средновековния български град Свърлиг/сега в Сърбия/., но има и местност Свърлиг с останки от наскален манастир между Видин и село Бойница.
"Аз раб божи Константин четец, наричан Воисил Граматик, написах тези книги за презвитер Георги, наричан поп Радослав, в град Свърлиг, в дните на цар Иваил и при нишавския епископ Никодим в 6787г., индикт 7 /=1279г./, когато гърците стояха под град Търново."
Обаче име име Иваил не съществува, няма го в турските данъчни регистри, където фигурират над 35 000 български лични имена.
Не може обаче да се предположи че Васил Граматик не е знаел точното име на своя цар, комуто е съвременник.
Йордан Вълчев приема името на царя за Въло, обърнато звукоподобно на познати от Библията имена като Данаил, Езекиил, Иоил, Натанаил и т.н. Но това не дава гаранции че името е Въло.
Иречек идентефицира своя Ивайло с владетеля, комуто Георги Пахимер /1242-1319г./ посвещава обширна биография. Пахимер нарича нашият владетел Кородокувас. Описва го като свинар, който се грижел повече за свинете си отколкото за себе си. Под неговите знамена се стичали хиляди въоръжени българи, които отблъснали татарските нашествия в Добруджа и Лудогорието и византийските нашествия в днешна Южна България. Император Михаил VІІІ Палеолог му предложил дъщеря си за жена, но той отказал. Оженил се за вдовицата на българският цар Константин-Асен Тих /22декември 1257-1277г./. При венчавката Ивайло не поел царските регалии, декларирайки чрез това, че признава престолните права на невръстния син на цар Константин.
Твърдението на Пахимер че Кордокувас е свинар, буди съмнение. Невъзможно е един свинар изведнъж да се превърне в талантлив пълководец, непременно минал продължително обучение и разбиращ от въоръжение, бойни строеве, взаимодействие между пехота и конница и непременно с голямо въображение и обаяние сред хората си.
Подозрението че Ивайло е свинар се засилва от факта че император Михаил VІІІ Палеолог предложил дъщеря си за жена на свинар. Ако свинаря е измислен от Пахимер за да охули българите, то вече той би обидил и собствения си император, че дава дъщеря си за жена на свинар. От което се стига до предположението че Ивайло непременно е бил благородник.
Но какво е дало основание на Пахимер да нарече нашият цар Кордокувас. Самото име е обявено така "Българите наричаха своя вожд Кордокувас". А това означав че византийският автор действително е чувал това име от българин или византиец, но го записва на византийски. Обаче както Иваил-Ивайло, така и Кордокувас не се срещат в древната ни история, но въобще не приличат на български лични имена от онова време, които са двусрични-Иван, Драган, Цветан, Йото, Дото, Пеко, Тервел, Севар, Токту, Боган и т.н. А ако българското име е с повече от две срички, то трябва да се търси наставка или календарно прозвище, какъвти е случаят с Испер+рих/цар/ и Омур+таг/кон/ .
Пръв проучва името татарина Исмаил Срезновски/1812-1880г./. Той взима името и го сближава с лахана, на български значещо зелка , оттам някак си го извежда до бърдоква -маруля и т.н. Според това излиза, че когато българските войски са громели татарите и византийците под ръководството на Ивайло, са викали-"Напред след нашата маруля, Да живее нашата маруля, Ура за нашата маруля и т.н.".
Йордан Вълчев извежда Кордокувас от-цар с лично име Курт, заел престола в година Докс/свиня/ и епитета Убаш-от древното ювиги-юбиги-великолепен, хубав.
Курт на древнобългарски значи вълк, оттам Курт става във Въло, оттам в Иваил. А вълк на византийски е люкос, ликос, лихос, звукоподобно на лахана-зелка. А Георгий Пахимер, най вероятно се е изразил иронично.
Йордан Вълчев е по-смел. За него Курт-Въло е станал младши български съвладетел още в 1263г. когато е година Докс. През 1264г. българите в съюз с татарите се насочват към Византия. Тогава Въло разучава татарската тактика, което му помага впоследствие лесно да ги разбие, а един от татарските бегове Касим бег, му остава верен до край. Йордан Вълчев твърди че убийството на цар Константин Тих от Ивайло, също е измислица от Пахимер, за охулване на българите.
Друга версия за Ивайло е че той е издънка на Асеневци, като Ивайло произхожда точно от родовите земи на Асеневци, а там са се гледали прасета. Произхода му от Асеневци обяснява леснотата с която той привлича хората на своя страна, а обяснява и военните му умения.
Лично аз съм убеден, че Ивайло е бил аристократ.