|
Рисунката на английския пътешественик Питър Мънди, под която е написано “A “Bulgarian Eye” of 1620”
Българската карнушка – прототип на прочутите “Ferris Wheel”, “Das Riesenrad” и “London Eye”
От доста време някои от нещата в българския бит се свързват с Виена, столицата на Австрия. То не щеш ли “виенска кифла”, “виенски шницел”, “виенска сладкарница”, ”виенски стол”, ”виенски салон”, че и ... “виенско колело”. За последното обаче не мога да се съглася, че е “виенска направа” и че трябва да се казва по този начин.
Колелото, което се намира във виенския Пратер и което австрийците наричат “Das Riesenrad”, е построено през 1897 г. по случай 50-ата годишнина от възкачването на престола на император Франц Йосиф от британския инженер Уолтър Бесет. Т.е., то не е първото колело от този вид и негов създател не е австриец, още по-малко жител на Виена. За да съм точен това е третото голямо колело, построено от Бесет.
Известното колело на Джордж Ферис или ”Ferris Wheel”, което е прототип на “Das Riesenrad”, е било построено през 1893 г. за Колумбовото изложение в Чикаго като американски отговор на Айфеловата кула, построена пък за Световното изложение в Париж през 1889 г. Оттогава в много страни тези колела са известни като “ferris wheel”. Сведение за това колело ние, българите, получаваме от прекрасната книга на Алеко Константинов – “До Чикаго и назад”. “На пътя ни се изпречва колосалното желязно колело - Ferris Wheel!, пише той. И у нас по Великден правят карнушки, на които се въртят децата по за едно червено яйце, но нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна; у нас, за да се въртиш, влизаш в едно сандъче - в Чикаго влизаш в един голям вагон, в който свободно насядват на столове петдесет души; у нас на колелото са закачени десетина сандъчета; в Чикаго - петдесетина вагони; у нас карнушката е около десет метра висока, в Чикаго - сто метра, или колкото три минарета едно над друго; нашата карнушка се върти с помощта на две-три циганчета, в Чикаго - с помощта на грамадни сложни машини; у нас се плаща за въртение едно червено яйце, в Чикаго - половина долар.”
Както се вижда, Алеко съвсем естествено не нарича Ferris Wheel “виенско колело”. Нещо повече, той не смята колелото за нещо уникално или невиждано. За него то е добре познато и е свързано с начина на развлечение на нашите сънародници, по онова време. Той единствен използува и българската дума “карнушка”, която за съжаление оттогава е забравена и заменена с “виенско колело”.
Уверен съм, че в момента в който много мои сънародници прочетат тези редове, ще си помислят че пак става въпрос за някакъв прекален местен патриотизъм. Но едно просто сравнение на годините на построяването на колелото във Виена и колелото в Чикаго, което Алеко определя като карнушка, показва че последната предхожда във времето “виенското колело”.
Ако попитаме някой българин какво му говори датата 17 май 1620 година, то отговорът в 100% от случаите ще бъде...нищо. В същност, на този ден в Пловдив се провежда панаир, който, както бихме го нарекли сега, е с “чуждестранно” участие. Последното се определя от присъствието на английския пътешественик Питър Мънди*. Панаирите, провеждани по онова време по нашите земи, са имали по-скоро развлекателен, отколкото търговски характер. Такива панаири се провеждат и до сега в много градове и села на България, като в повечето случаи носят името събори. Споменатият Мънди дава в своя дневник сведение за нещо, което Европа за първи път научава. Става дума за съоръжение, включващо две вертикални колела с диаметър около 20 фута /6 метра/. От двете страни, колелата са били държани над земята от големи стойки. Съоръжението е било снабдено със сандъчета люлки, които при въртенето на колелата са запазвали хоризонтално положение. В люлките са седели хора и са се возили за забавление. Питър Мънди прави рисунка на съоръжението, на която се вижда и въртележка, която също не e позната дотогава в Европа. И така карнушката става известна, но построяването на такива колела на запад от българските земи започва много по-късно . Едва през 1728 г. карнушката под името “pleasure wheel” се появява в Англия на панаира Сеинт Бартоломю. За разлика от карнушката, описана от Мънди, английската е имала само четири седалки. Известно е, че мъж на име Антонио Мажино е пренесъл “pleasure wheel” в Америка през пролетта на 1848 г . По това време не са същесвували увеселителни паркове, а само паркове за почивка и отмора. За да привлече повече хора в своя парк в Уoлтън Спринг Джоржия, Мажино построява “pleasure wheel”. Колелото е от дърво, сяда се в дървени кошове /сандъци/ и се задвижва от силата на двама мъже. То толкова се харесва на американците, че в скоро време фабрикантът от Ню Йорк Чарлз Даре организира серийно производство. Постепенно колелата започват да се правят от метал, а за задвижването им се използуват двигатели, най-напред парни. През 1860 г. във Франция се появява колело, което може да вози 16 пътника. Така се стига до Джордж Ферис и неговата гигантска “карнушка” на изложението в Чикаго, а след това и до “DAS RIESENRAD”.
Но да се върнем отново към Алеко Константинов и “До Чикаго и назад”, където той пише: “у нас по Великден правят карнушки,”, т.е. те се правят в България, а не идват отвън, камо ли пък от Виена. Карнушката е българско творение и е продукт, направен от нашите майстори. Е, нашите карнушки не са толкова големи, колкото е карнушката на Джордж Ферис, но и България не е колкото Съединените щати”.
В броя си от октомври 1997 г. авторитетното американско списание “NATIONAL GEOGRAPHIC”, публикувайки снимка на такова колело, направена през 1931 г. в Албания, отбелязва, че първите сведения за BULGARIAN RIDE са от 1620 г. В своя коментар по повод откриването на гигантското колело в Лондон, наречено ”London Еye”, BBC не пропуска да посочи, че първите исторически сведения за тези колела идват от България. Нещо повече, в интернет страницата е поместена рисунката на Питър Мънди, под която е написано “ A “Bulgarian Eye” of 1620” **.
Отговорът на въпроса, как карнушката е била преименувана, е дал, без сам да подозира, пак Алеко Константинов. Да си припомним думите на Бай Ганю “Дас ист булгарише Пратер, ха-ха-ха!..." За съжаление, авторът на Бай Ганьо загива в годината , в която във Виена се открива “Das Riesenrad”, така че не е могъл да предотврати това, от което днес трябва да изпитваме неудобство.
Разбира се няма защо да караме австрийците да променят името на своя “Das Riesenrad” или американците да наричат своите Ferris Wheels карнушки. Да им благодарим, че отчитат приоритета на “Bulgarian pleasure wheel” или “Bulgarian ride”. Да си призная, и аз нямаше да се захвана с тази тема, ако не бях срещнал последното в “National Geographic”.
Надявам се да не се ограничаваме само с възстановяването на българската дума. Защото, ако не можем да построим такива гигантски карнушки като в Чикаго, Виена или Лондон, то нека поне направим действуващ модел на това, което нашите предци са изобретили през 17 век. Може би ще се намери и подходящо място в София, където да поставим модел като паметник на българската изобретателнст. И тогава, с достойнство и гордост, ще можем да показваме това наше уникално изобретение на гостите от другите страни, защото действително “и ний сме дали нещо на света“.
Ненчо Кръстев
*The Travels of Peter Mundy, in Europe and Asia, 1608-1667. Edited by Lt.-Col. Sir Richard Carnac Temple, Bart., ..., Editor of 'A Geographical Account of Countries round the Bay of Bengal.' Vol.I: Travels in Europe, 1608-1628. 1907 (1905). Pages lxiii, 284 + 6 maps.
**The idea of riding a wheel into the skies for fun is not a new one.
The first historical record of a funfair wheel comes from Bulgaria.
|
Измислили сме и виенското колело
