Под "духовен" нямам пред вид чисто религиозен конфликт, макар че цезаропапизма неизбежно прехвърля политическия спор между съседи в сблъсък и в църковната йерархия.
И друго - по важно. Етническата толерантност в империята май не е важела за българите, дори когато българските земи за дълго са византийска територия. Няма Лъв Българин като Лъв Сириец или Арменец например. Е, Асеневци правят династия, но тогава те от поколения са асимилирани изцяло.
Даже добронамерения Теофилакт Охридски се оплаква от дните, прекарани сред "дивото" си паство. Ако Византия, а после и фанариотите бяха искрено добронамерени към асимилиращите се българи нас можеше и да ни няма.