Според мен населението по нашите земи до към 10 век, а може би и до към 13-14 е било изключително многоезично, монго повече от сегашните българи, които с години учат някой чужд език и в крайна сметка някои от тях пак не го научават. При това многоезични са били не само войската, търговците и други пътуващи люде. Освен двата европейски езика лингва франка: гръцкия и латинския, те са поназнайвали и езиците на съседите, а е имало и локални езици за общуване между говорещите на различни езици и вероятно българския е бил точно такъв език като се имат предвид заемките от българския и в гръцкия, и в румънския, и в албанския. Обратното заемане по това време е факт само за гръцкия в българския, поне като по-масово явление.

А и не знам доколко съвременната ни представа за влашки език е езика на едновремешните власи и доколко тези, които са били наричани тогава власи, са говорели влашки. Възможно е разликата да е била етническа, а не езикова. Не само Асен и Пeтър, маса български царе се водят "цар на българи и власи" или "цар на власи и българи", и дори само примерно "Калоян, цар на власите".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите