Цитирам въпросното известие: Аз раб божий Констандин четец, а зовом Войсил Граматик, писах книга сия презвитерю Георгию, а зовом попу Радославу в град Свърлиг, в дни царя Иваила, и при епископ нише всъцъм Никодим в лет (1279), егда стояха гръци под градом Тръновом."
Ясно е, че тук не става дума за някакъв военачалник Въло, Докс или друг на някаква хипотетична карвунска армия (ако правилно си спомням тук цитираш Йордан Вълчев, който (лека му пръст) е бил журналист и библиограф, а не учен. А иначе съм съгласен наистина цар Ивайло не съществува, но пък е малко неудобно да пишем цар Лахана или Бърдоква (цар Тиква?!), така че каквото и да си пишем тук, цар Ивайло ще си остане историята ни, в която за беда, това не е единствената грешка. Навсичкото отгоре сме въприели не оригиналното изписване на името Иваил, а това на Иречек, направено по чешки (или въоще като в северните славянски езици) Ивайло, което е нетипично за българския, но какво да се прави - не можеш да кажеш на десетките хиляди Ивайловци и Ивайли че носят измислено име.