|
ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)
ОТ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ СРЕЩУ ЮЛИАН
Фрагментът е от Първо слово срещу Юлиан и е поместен на л. 202г – 203в. Превежда се за пръв път от Кл. Иванова.
Твое [достижение] ли е да проповядваш на гръцки?
Нима буквите не са финикийски, а според някои — египетски, или пък на премъдрите в тези неща евреи, които от Закона вярват, че [буквите] са богонаписани в скрижалите, начертани от Бога.
Твое ли е атическото красноречие? А да смяташ и да броиш на пръсти? Мерките и числата не са ли евбийски? Защото евбиец е Паламид [1], който бе изобретател на много неща и затова бе оклеветен.
Твои ли са [поетичните] дела? А не е ли по-скоро оная старица, която, видяла рамото си грубо блъснато от някой-си [юноша], започна да се кара, както се разказва, и рече: “Бързо се разбърза”. И понеже това се хареса много на юношата и той усърдно го ритмува [за подражание], създаде се удивителното [поетично] творчество.
А също — откъде ти е [способността] да учиш и да бъдеш научен и да служиш [на боговете], не от траките ли? И нека името те убеди [2].
А жертвоприношението не е ли от халдейците, сиреч от кипърците? А звездобройството не е ли от вавилонците? А измерването не е ли от египтяните? А предсказанието не е ли персийско? Тълкуванията на сънищата, ти разбираш, чии са, ако не телсимийски. Гаданието не; е от други, но от фригийците, които първи изследваха птичите полети, излитанията и движенията. И да не продължавам — откъде ти е всяко [знание]? Не е ли поотделно от всеки от тях? И когато всичкото се обедини в едно, в кумирослужението, получи се тайнството.
И какво, прочее, ще получим, когато всички [знания] се завърнат обратно към първооткривателите, нямайки нищо свое, освен злобата и новото отстъпничество от Божеството. Защото словесната сила за добрите става оръжие на доброто, а за злите — остен на злобата.
|
Откъде са взели гърците науката и боговете си?
