Все пак темата беше за лагерите.
Съгласен съм, че социализмът е по-добрата система, но не и онзи социализъм, който ние строяхме. Една изкуствено насадена система няма шанс да вирее, ако под нея няма някакви фундаменти.
Да в началото е била наложена от Сталин, но през времето нещата са се променили. Дори и в началото не е бил без основи - желание за социална справедливост винаги има, имало е и тогава.
Все пак майка ми работи в Китай и мисля, че знам за какво става дума.
Би ли разказал някакви подробности от живота там?
Например жизнен стандарт, ролята на частния сектор и т. н.
Ако комунизмът не беше бутнат в България (а беше направен бавен и мъчителен преход към капитализъм), може би нямаше да се стигне до чак такава катастрова, каквато ни сполетя, но да смятаме, че щяхме да имаме късмета да се развиваме като Китай е малко пресилено. Краденето в България беше започнало преди комунизмът да падне. Държавата пак щеше да се срути, но много по-бавно... Емиграцията щеше да е по-голяма, защото повечето българи все още щяха да се възползват от възможността да емигрират политически, което вече беше невъзможно след 1990-1991.
Едва ли емиграцията може да е по-голяма от сега. Хората бягат от кризата, не от измислени неща.
Краденето си беше предвидено в самата икономическа система и с нищо не й пречеше. И беше ли въобще крадене? Щом човек работи в едно предприятие, той е съсобственик, негово право е да ползва благата му. Още в Библията е казано - "Не връзвай устата на вол, който оре". Това изнасяне си беше предвидено, иначе беше много лесно да започнат проверки на изходите и да го спрат, но защо им е било, като се произвежда достатъчно.
Да не го сравняваме с краденето днес, че става страшно...
Напротив - държавата с нищо не показваше да върви към срутване. Имаше действаща икономика, производство, износ, земеделие и какво ли не. Нямаше парче земя незасято. Нивите стигаха до софийските квартали - срещу моя блок през година сменяха жито и царевица. Като деца се замервахме с царевици, уж ги пазеха, но това беше колкото да не е без хич и ядяхме и изхвърляхме. И накрая оставаше и да приберат. А житото никой не го поглеждаше и си го ожънваха цялото.
Помисли, че даже и на циганите не им се налагаше да просят и да крадат. Ако крадяха понякога беше по навик, а не от нужда.
Ти да си виждал просяк преди 89 г. Аз не съм. И колкото разпитвам, никой не помни да е виждал такова чудо. Мислехме го за някакво отминало явление от средновековието и ако някой ми беше казал, че след няколко години ще прескачам просяци по улицата, щях да го гледам като откачен, ако въобще можех да възприема, какво ми говори.
Само това е ярък пример, че при социализма живеехме в несравнимо по-цивилизовано общество.
През 80-те България беше средно развита европейска страна и икономиката й се развиваше все по-добре. Ако не бяха вътрешните преврати в Русия и на Лукановците у нас, много от старите проблеми щяха да отминат. Сроковете за чакане на кола и жилище намяляваха все повече от година на година, дребната частна търговия си вървеше и у нас, така и за останалите неща.
И нашия социализъм беше почнал да заприличва на този в Югославия и нямаше никакъв знак, че ако беше продължил, нямаше да стане като югославския и като китайския.Редактирано от iwan4o на 19.02.05 15:39.
|