Също е неправилно твърдението на историците ни, че Крум е царувал единствено оттатък Хемус, около Плиска. Мавро Орбини има друго мнение по този въпрос:
“На юг и запад до Авария се намирали други седем подвластни племена. След като се разширили до тия места, българите много се възгордели и започнали да нападат и плячкосват ония замъци и владения, които били на Ромейската империя. Така императорът бил принуден да сключи мир с тях и за голям срам и почуда на ромеите да обещае да им плаща всяка година данък. Било невероятно да се чуе както от съседните, така и от най-далечни народи, че оня, който някога наложил данък на целия свят – от изток до запад и от север до юг – сега плащал данък и бил победен от народ като българите. Дотук говори Павел Дякон. А Ламберт Шафнабургски и Йохан Авентински твърдят, че Батай или Бутай (Кубрат) бил онзи, който сразил Константин и му наложил данък, поставяйки НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА ВЛАСТ В ТРАКИЯ. И поради голямото поражение, което той нанесъл на императора между Панония и Горна Мизия, освен дето се задължил да му плаща данък, императорът му отстъпил и двете Мизии.”
Изглежда, още по времето на Кубрат, Тракия е била превзета от българите и тук е била и тяхната столица. Иерусалим (РСЛМ) в обратно четене се чете Бел (Христос) и Цар (Сар), или Христиански цар. Седалището на християнският цар е било в Иерусалим – неговата столица. Затова има толкова много Иерусалими, защото Пловдив, София, Търново, Преслав (Ески Стамболук), Истамбул, Москва са били първите християнски столици през различните времена. Преди Римската империя да се раздели от Константин на две – Източна и Западна, тя се е управлявала от Пловдив и от София и това са първите Иерусалими, описани в библията. От Книги Макавейски виждаме, че българската столица по времето на Крум е била в Пловдив. В тези книги можем да видим, как е започнала и елинизацията в Тракия и откъде град Пловдив носи името Филипопол.
“След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение; влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове, трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата , венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра...
...Обградиха Давидовия град (Трихъмието) с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост. И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея; приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и стана голяма примка. И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля. Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха. А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд на своя род, и децата му го оставиха. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му – на укор, честта му – на унижение...
...В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници, а пред вратите на къщите и в улиците извършиха кадение; книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън; у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт”

“Между това той (Антиох) остави надзорници да угнетяват народа, в Иерусалим – Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил, А в Гаризин – Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен кум иудейските граждани”
"През 789г. една българска войска, действаща там, заварила стратега на Тракия Филит с войската му, разположена на стан небрежно и без охрана, и го нападнала. Филит загинал заедно с много византийски войници"
Хроника на Георги Монах ГИБИ 4, ст. 56.
По това време градът не се е казвал още Филипопол, а градът на Бел, Блисна в Библията, или Белиска, познат ни като Плиска. И това забележете, че се е случило през 143 г. след основаването на елинското царство. След Филип ІІ и Александър Велики. Нека сега да видим кога в действителност се е случило това.

СЛЕДВА