От Индия слон бил докаран морен
и в кошара след това затворен,
но станало туй късно вечерта
и всеки любопитен през нощта
с ръце го галел в тъмнината вещо.
Но как сред мрака ще познаеш нещо,
що никой не е срещал тука с взор.
И затова започнал дълъг спор,
Един хобота пипнал с мисъл точна
,,Прилича на тръба той водосточна!”
Ухото му докоснал тръпно друг:
,,Май че ветрило аз намерих тук!”
А трети за крака го хванал нямо:
,,Държа навярно аз дърво голямо.”
Гърба четвърти тупнал: ,,Лъжеш брат,
Тръба ,дърво ... Това си е креват.”
И всеки просто нещо съчинявал,
Защото никой там не го познавал.
Говорили случайно тъй , наслуки,
Че от рождение били неуки.
А щеше ли да има спор горещ,
Ако поне един държеше свещ?”


Защо тука някой не обича хората със свещи?