|
|
| Тема |
 Подводник 18 |
|
| Автор |
loshiat (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 25.12.04 08:33 |
|
|
|
През Първата Световна Война Българският Военноморски Флот успешно отбранява Черноморското ни крайбрежие с придадената му Константинополска полуфлотилия от пет подводници (четири германски и една българска). Именно тази ПЪРВА българска подводница от клас UB1-8, командвана изцяло от български войници и офицери ще запише над 30 бойни и учебни похода и ще остане в Българската Военноморска Историята под името ПОДВОДНИК 18.
След изтощителните Балкански Войни България няма необходимите ресурси и време за изграждането на адекватен надморски флот, който ефикасно да защити суверенните български права над така бленуваните от Русия пристанища на Варна и Бургас преграждащи пътя и към Цариград! От 5 до 8 август 1914г. умело е извършено минирането на подстъпите към двете най-големи български пристанища. През есента на 1915г. Германия прехвърля в Черно море 6 подводници от състава на Средиземноморската си флотилия базирана в австро-унгарските адриатически морски бази. Първата германска подводница, която влиза във варненския залив на 28 септември 1915г. е UB14. Седмица по-късно още две UB1-7 и UB1-8 своевременно ще се включат в отбраната на града. На 14 октомври 1915г. руска атака предвождана от дреднаута “Императрица Мария” с общо 220 оръдия, 105 торпедни апарати и над 6500 души екипаж ще изсипе унищожителния си огън върху нищо неподозиращите граждани на Варна. Половин час след атаката са убити и ранени над 30 цивилни, а 54 сгради са частично или напълно разрушени. Можем да си представим в какви руини е предстояла да се превърне морската ни столица ако не е била смелата атака на дежурните UB1-7 и UB1-8. Още с първото торпедо засегнало броненосеца “Панталеймон” руското командване дава заповед за отстъпление. Българското Министерство на Войната спешно решава да закупи 2 подводници. На 25 май 1916г. на UB1-8 е издигнат българския трикольор. Втората подводница за която са отпуснати пари- UB1-7 потъва преждевременно. През 1917г. са заделени средства за закупуването на още една подводница и в Германия е поръчано строителството на други четири. За съжаление този план остава неосъществен.
ПОДВОДНИК 18 командван от лейтенант Никола Тодоров и мичман I ранг Иван Вариклечков* е въоръжен с два 450-милиметрови торпедни апарати с 4 торпеда боезапас, едно 38-милиметрово оръдие (заменено през 1917г. с 47-милиметрово) и една картечница. В бойната си история тази първа българска подводница ще отбранява българското крайбрежие, ще прикрива десния фланг на освобождаващата Добруджа Трета Българска Армия и ще атакува вражи кораби. В изпълнение на задачите си ще бъде обстрелвана от кораби и водосамолети, ще премине през минни полета, засяда, гори и заедно с другите подводници умело ще прилага тактиката на “вълчата глутница”. Не ще и липсва и шанс.
След първоначалните неуспехи на Имперския Военноморски флот новоназначеният командващ адмирал Колчак повежда решителна борба за установяване на пълно руско господство в Черно море. ПЪРВИЯТ В СВЕТА подводен минен заградител “Краб”, специално конструиран за блокиране на подводниците на противника в собствените му флотски бази е използван именно срещу нас. От тези минни заграждения потъват миноносецът “Шумни”, влекачът “Варна” и българска трална команда дала 8 жертви. На 6 ноември 1916г. поради внезапно възникнал ремонт бойното дежурство на Подводник 18 е поето от германската подводница UB45. Край Аладжа Манастир UB45 се натъква на вража мина и потъва мигновено. Две десетилетия по-късно в знак на признателност българска подводна команда предвождана от капитан-лейтенант Протаси Пумпалов ще извади потъналата германска подводница, а тленните останки на загиналите моряци и офицери ще бъдат погребани с военни почести във варненските протестантски гробища.
След злополучния край на Първата Световна Война ПОДВОДНИК 18 е предаден на Франция. Той е откаран в Константинопол, където е разоръжен и нарязан за старо желязо. На България е забранено да притежава военен флот.
След 9 септември 1944г. архивът на Българският Военноморски Флот е “пренесен” в Москва и остава недостъпен за българската общественост. Факта, че Подводник 18 обстрелва фабриките на град Севастопол и храбро се сражава срещу руските ескадри за отбраната на родните пристанища е бил достатъчен подвига на първите ни подводничари да бъде обречен на забвение. Недописана остава още една страница от историята на Българския Военноморски флот. През Втората Световна Война България не обявява война на СССР, но защитниците на българското крайбрежие потопяват 6 съветски подводници.
И нека прочелият тези редове си спомни за тези българи, които се спуснаха в морските дълбини. За тези които изгубиха слънцето над главите си за да го имаме ние...
*Контраадмирал Иван Вариклечков е първия български офицер на действителна служба удостоен с това най-високо флотско звание.
Със съкращения от вестник "Форум"
Владимир Васев
| |
| |
| 
|
|
