1. преди 403 г. пр.Хр. в Атина, а и на други места дори и след това, там, където по-късно стои Н, се е изписвало Е. двете дълго време се бъркат.
не виждам как буквата Е е можела да се чете "и", оставям на теб да докажеш обратното

2. транкскрипцията на гръцки думи в латинския и в други чужди езици предава Н като "е": например sepia за това, което на гръцки се е писало CHПIA.

3. в спрежението на глаголите при т.нар. удължаване и агмент Н се редува с Е, а не с I: TIQHMI - TIQEMAI - EQHKA - EQEMHN (Q = буквата "тета").

4. има запазени звукоподражателни думи за това как вика овцата, кравата и т.н., изписани на старогръцки: например овцата казва ВН, ВН. нима това трябва да се прочете по някакъв друг начин, освен "бее, бее"?

ето какво се получава, когато човек захване дори само една малка, макар и основополагаща, част от това, което казваш.

ако имаш нещо да възразиш срещу това - чакам.

there's a killer on the road, his brain is squirming like a toad