надявам се това да не е някакво временно просветление, а начало на глобално изтрезняване от либералните бълнувания за мир, братство и равенство

В началото бе...името.

Когато на 17 септември 1787 е публикувана Конституцията на Съединените Американски Щати, повече от 10 години след обявяване на Независимостта и 4 след реалното й получаване, американската мечта се е родила за поколения наред. Името на САЩ съдържа в себе си онези идеали, които ще задвижат и Френската революция 2 години по-късно : свободата, равенството, справедливостта, една по-добра форма на управление, един по-добър свят...
Много повече от една нова държава, Америка е израз и олицетворение на последния човешки опит за създаване на нещо по-пълноценно политически и социално. Първите заселници в тази нова страна са били и последните хора на нашия уморен свят, които с широко отворени очи са се преклонили пред зелената и свежа гръд на този последен нов континент, тази последна възможност за създаване на нещо, недостигнато до сега, но което е и ще продължава да съществува в мечтите и идеите на всяко едно поколение. За един кратък и вълнуващ миг тези хора са успели да въплатят зад името на една държава последната и най-голямата от всички човешки мечти, затаили дъх пред пред красотата на мечтата и новата възможност, една чисто естетична наслада от нещо предстоящо, едно ново бъдеще и очакване, което не са разбирали, но което са влагали в и отвъд 3те букви САЩ. И зелената светлина, която ги е довела до този бряг, ще продължи за векове напред да привлича човека, може би защото той инстинктивно е усещал, че това е неговият последен исторически шанс да участва в нещо, което може да бъде съразмерно с мечтите му. Мечтите му, наричани от теб бълнувания, за мир, братство и равенство, въплътени в простичкото Съединени Американски Щати.
Днес от името на САЩ остава само името, ние запазваме само името...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите