|
Български археолози откриха скелет на 9000 г. и земеделско селище от същия период, съобщи агенция Франс прес, като се позова на "Стандарт". Това е най-старата земеделска цивилизация в Европа, уточнява авторитетната френска агенция.
Европейската цивилизация е започнала от Враца. В това са убедени археолозите, които само преди дни изровиха край врачанското село Оходен най-стария запазен скелет в Европа. Според учените находката наистина е сензационна и със сигурност показва, че тук е била родината на земеделската култура на Стария континент.
Скелетът е на 9000 години и е около 4 века по-стар от намерените досега на Балканския полуостров, твърди ръководителят на експедицията археологът Георги Ганецовски от врачанския исторически музей.
Според член-кореспондентът на БАН Хенриета Тодорова скелетът е по-млад - на 8100 години. Това не го прави по-малко ценен. От тази епоха у нас не са намерени дори части от човешки скелет. На Балканите има 3-4, но нашият е изцяло запазен.
Археолозите видели череп под прага на древно жилище миналата събота. Той има белези на лице с европеидни черти от средиземноморски тип. След като внимателно изчегъртали пръстта около него, се показал непокътнат от времето скелет в ембрионална поза. Антрополозите, които огледаха останките, смятат, че те са на млада жена с впечатляваща холивудска усмивка. Всичките й зъби са красиво подредени и хубави като на съвременна кинозвезда. На шега археолозите сложиха работно име на находката, като я кръстиха Тодорка - на името на кмета на село Оходен.
Цяла седмица след откритието екипът се подготвя за уникалната операция по изваждането му. Досега никой на Балканския полуостров не е могъл да извади скелет в цялост. Тодорова е участвала в три-четири подобни опита, но костите се разпадали. Затова останките на младата дама, открити на 1,5 метра дълбочина, бяха оставени с по 50 см пръст около тях. После ги обвиха с плат и ги поставиха в армиран гипсов кожух. Така товарът натежа 300 кг и бяха необходими 10 човека, за да се извади на повърхността. После гипсовият ковчег бе натоварен в стара уазка, взета от врачанското БКС, и закаран до лабораторията на историческия музей в града.
Част от костта на ръката - от рамото до лакътя, липсва. Според учените това вероятно е влизало в ритуала на тогавашните погребения. Откривайки първото погребение от този период - монохромен неолит, попадаме на най-ранното човешко присъствие и това е важен научен принос в изследването на праисторията, смята Георги Ганецовски. Според него Тодорка от Оходен преобръща представите кога се е появила земеделската цивилизация. Разкопките доказват, че това е станало в края на последните няколко века на седмото хилядолетие преди Христа. Експедицията за търсене на най-ранната земеделска цивилизация на Балканите, в която участват 6 специалисти по праистория и палеонтология, очаква сензацията още от началото на разкопките през пролетта. Проектът се финансира от Националния фонд за научни изследвания към просветното министерство и сега тече вторият етап от неговата реализация. Съставът на учените е респектиращ. Сред тях са член-кореспондентът на БАН Хенриета Тодорова, консултант на проекта, Златка Златева и Елена Маринова от Софийския университет, д-р Лазар Нинов от БАН и експертката по разчитане на следи върху кости Вивиана Митева.
Най-старото досега известно на науката праисторическо селище у нас край Оходен се намира на брега на река Скът и е на по-малко от два метра под земята. То е запазено в автентичния си вид. От пролетта са започнали редица ценни разкрития. Намерено е първото полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация. Първите земеделци по нашите земи трябва да са били истински виртуози при обработката на кремъчните изделия. От тях археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили керамиката, печената глина, като са превръщали едно вещество в друго чрез химична реакция, смятат учените. Археолозите край Оходен си поиграли и на златотърсачи, като промили десетки килограми пръст в река Скът. Но вместо самородно злато те открили нещо не по-малко ценно - полуовъглени житни зърна. Това означава, че в праисторическото селище са намерени остатъци от домашно зърнохранилище в избата на едно от жилищата. След генетичен анализ се очаква от тях да се получи нова информация за най-древната пшеница, използвана за храна.
Райна Тошева
Редактирано от »№*ы{}lЏ3©®™ на 08.11.04 18:31.
|
Учени: Цивилизацията е тръгнала от Враца
