Това за остатъчния магнетизъм на грънци е вярно, но... не бих съветвал никого да вярва много, много на датировка по тези грънци.

За да бъде датировката достоверна трябва да имаме отлична графика на положението на полюсите назад във времето, а ние имаме една приблизителна такава. По-големия проблем обаче е в определяне на абсолютното положение в пространството на предмета с остатъчния магнетизъм и то в онзи момент в миналото когато този магнетизъм се е запечатъл.

Това е основната причина поради която дори графиката във времето на полюсите е относителна - имаме отпечатък върху скали - да кажем на дъното на един океан, които сега можем да заснемем, но сегашното местоположение на тези скали е корено различно от момента на запечетване на остатъчния магнетизъм. Цялата земна кора е в непрекъснато движение, местят се както континентите така и океанските дъна. Тоест ние имаме една не абсолютна а относителна и от там приблизителна магнитна диаграма във времето.

Сега към тази не съвсем точна времева графика, ако прибавим съвсем несигурното местоположение и ориентация спрямо земните координати на предмета при печенето му, се вижда колко относителни и от там неточни в действителност са датировките по остатъчния магнетизъм. Като пример: две гърнета са печени по едно и също време в миналото, но едното гърне е печено в северана България, край Дунав а другото е печено в Беломорска Тракия и кръц - съвсем различни датировки, ако ги отнасяме че са печени на едно и също място. Не дай Боже пък при истиването едното гърне да е било полегнало а другото изправено - тогава направо ги запокитваме с хилядолетия я напред я назад във времето.

Единствено на предмети, на които знаем абсолютно точното местоположение и ориентация в миналото, когато се е запечатал остатъчния магнетизъм бихме могли да си позвлим да правим датировка по този метод. При това пак с уговрката, че самата времева графика е относителна.