Списание "Старобългаристика" 1996, 4

Ст. Михайлов
ПО ВЪПРОСА ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТРИТЕ ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСА
Тук ще се спра накратко върху трите прабългарски надписа, обнародвани от Иван Венедиков и преди всичко на най-обширния от тях — този, който бе открит в местността Бели бряг в Преслав1. Този много важен надпис, съдържащ в пълнота, както никой друг, данни за прабългарски титли, лични имена и наименования на принадлежности към предпазно снаряжение, е издълбан върху добре запазена гранитна колона, висока 2 м2. Както всички други прабългарски надписи, така и Преславският е в гръцка транскрипция на прабългарски имена, титли и военно снаряжение. Фактически чисто гръцки са само цифровите означения. Това еднакво важи и за трите надписа. Иван Венедиков, а след него и Веселин Бешевлиев са направили достатъчно обстоен и изчерпателен коментар на текста като цяло и на отделните г л оси в него, за да няма нужда да се спирам отново на този въпрос. Тук само ще подчертая, че въпреки направения задълбочен коментар споменатите двама автори не са дали в последна сметка български превод на текста, за да стане ясно неговото съдържание, както това е направено от В. Бешевлиев за всички останали по-цялостно запазени прабългарски надписи. Това съвсем не пречи обаче в светлината на направения коментар да се съзре и точното съдържание. Според тълкуването, основаващо се на направения коментар, според Ив. Венедиков и В. Бешевлиев в надписите става дума за раздаването или притежаването от прабългарски военачалници и висши сановници на известен брой предпазно снаряжение и по-точно на определено число шлемове и ризници.
Ако разгледаме всички останали прабългарски надписи на гръцки език, ще видим, че те се отнасят винаги към значителни събития, които заслужават да бъдат завещани на поколенията. Според много точната класификация на В. Бешевлиев те се разпределят така: 1. Надписи, свързани с разни исторически събития; 2. Триумфални надписи; 3. Мирни дого-вори; 4. Военни надписи; 5. Строителни надписи и 6. Възпоменателни надписи. В светлината на тази класификация и на съдържанието на отделните надписи не може да не направи впечатление, че притежаването на ризници и шлемове не е нещо чак толкова важно за увековечаване. Още повече, че това предпазно снаряжение в количествено отношение не представлява постоянна величина. Освен това прави впечатление и фактът, че нищо не се съобщава за самото въоръжение на българската войска, а само за предпазното снаряжение. И това никак не е случайно. Акцентът в надписите е поставен не върху оръжията, които са най-важното за една армия, а върху това, което оформя външния вид на боеца. С други думи, в трите надписа зад споменатите шлемове и ризници се крият всъщност самите бойци, разпределени в различни военни формирования. Тези военни формирования заедно с тяхното въоръжение и предпазна екипировка с течение на времето са търпели промени. Така че от която страна и да се погледне, едва ли броят на шлемове и ризници заслужава такова внимание и обезсмъртяване чрез надписи върху камък. И все пак за шлемове и ризници в надписите наистина се говори и това е същественото в тези прабългарски надписи.
При това положение се поставя въпросът, как да се обясни изброяването на този на пръв поглед незначителен военен инвентар. Ако се съгласим с тълкуването на Ив. Венедиков и В. Бешевлиев, не можем да не отбележим някои необясними положения. И на първо място това са посочените бройки. Необяснимо е например защо броят на един вид ризници е 455, на друг 427, а на трети вид — само 1. Не е възможно да е съществувала каквато и да е военна част, която да се е нуждаела само от една ризница, независимо от вида й. А в надписа е посочена една бройка и за друг вид снаряжение. Не е за подценяване и фактът, че Преславският надпис е издълбан с големи букви с височина от 0,05 до 0,10 м, и то върху колона, самата тя висока 2 м с диаметър 0,39 м, нещо, което подхожда за мемориален паметник, но не и за обикновен инвентарен списък с непостоянен брой на посочените предмети. Обяснението на абсурда, че на две от подразделенията в Преславския надпис е раздаден само по един шлем, може да се обясни само с погрешното тълкуване на надписа, в който се виждат шлемовете, а не бойците, които ги носят. А според мен както в Преславския, така и в другите два прабългарски надписа се визират не толкова самите шлемове или ризници, колкото бойците от разните военни формирования, които са ги носили. Така че, когато например на придворния боила Зитко от Преславския надпис се приписват 455 шлема, това всъщност означава, че се касае за толкова бойци, снабдени с шлемове от типа хумски. И така под шлемове тук трябва да се разбира по-скоро шлемоносци3, т. е. самите воини. Това важи и за трите прабългарски надписа, а не само за Преславския.
И така, след като чрез посочената бройка шлемове в Преславския надпис се визират всъщност воини, то се поставя въпросът: толкова ли е важен броят на воините, който брой също не е постоянен, както и броят на шлемовете? Според мен не може да има съмнение, че посочените брой-
5 Съвременен аналог на това понятие са т. нар. „сини каски" на ООН.
кп II Преславския надпис отразяват неизменни величини, а не нещо непо-С10ЯН1Ю и преходно. Обяснението в случая може да бъде само едно: и три 1 е прабългарски надписа са възпоменателни. В тях са изброени дадените жертви при някое сражение. И тъкмо затова броят на убитите н някои части е твърде голям — стотици, в други части десетки, а в две о I подразделенията в Преславския надпис се сочи само по един загинал. А както вече посочих, формирования от един човек не е имало и не може да има. В светлината на посоченото тук тълкуване Преславският надпис в свободен превод ще има приблизително следното съдържание:
[Загинали]
На вътрешния боила Зитко:
[воини с] ковашки ризници хумсхи .......455
шлемоносци тулсхи ................................ 540
[воини с] подплатени ризници естрюгин 427
[втора група] шлемоносци тулсхи ........854
На жупан пиле Тортуна:
[воини с] подплатени ризници естрюгин .....20
шлемоносци тулсхи .......................................40
[воини с] халковидни ризници алхаси ...........1
[воини с] по-специално снаряжение хлюбрин....1
Или всичко загиналите в някакво сражение или в различни сражения са 2338. Вярно е, че и в трите надписа не е отбелязано, че се касае за бойци, загинали в сражение, но както посочих, това е единственото логично и приемливо обяснение — изброяване на жертвите, заслужаващи обезсмъртяване чрез трайни мемориални надписи.
Ако се съди по броя на жертвите, може да се заключи, че основната бойна сила на прабългарите са били шлемоносците тулсхи, разпределени в две основни групи, едната от които дава 854 жертви от редовния войнишки състав, а другата — 540. Посочените отделно шлемоносци тулсхи на брой 40 навярно са от командния състав, обстоятелство, с което донякъде може да се обясни както намаленият брой на жертвите, така и обособяването им в отделна група. Подобно ще да е и положението при шлемоносците естрюгин командувани от жупан Тортуна, при които жертвите са съответно 427 и 20. Що се отнася до шлемоносците алхаси и хлюбрин, които са дали само по един убит, то очевидно това са части с по-специално предназначение, които са се отличавали от другите формирования както по твърде намалената си численост, така, както изглежда, и по неголямото им участие в боевете.
Удостояването с възпоменателни надписи на длъжностни лица от командния състав, както и на висши сановници, починали от естествена смърт, се установява като традиция в практиката на прабългарите, които по този начин са изразявали почитта си към тези, които по един или друг начин са имали заслуги пред отечеството. Доказателство за това са дошлите до нас възпоменателни надписи, съставляващи част от богатия прабългарски каменен архив. Това са надписи, посветени не на редови воини, а на бележити личности и пълковоДци от Муртагово време. Това са предимно хора, които в една или друга степен са били приближени на хана и са имали лично към него заслуги. Такъв е бил например Корсис
от рода Чакарар, който е бил храненик на хана4, а също Негавонаис от рода Кубиар, който, воювайки, се удавил в р. Тиса5. Такъв е бил и жупа-нът таркан Шун (Хаооуо<;), също хански храненик от рода Кюригир, намерил и той смъртта си на бойното поле6. За друг храненик, чието име само частично е запазено, се съобщава, че като отишъл на война, загинал7. От естествена смърт пък умира друг хански храненик от рода Ер-миар. Името му не е запазено8. Много по-изчерпателен е възпоменателният надпис, посветен на боила Чепа богатур, който бил колобър и храненик на архонта. В надписа изрично се посочва, че той е поставен за спомен на боила9. От естествена смърт и в ханския двор (ЙУ есто) умират също багагур багаинът Славнас10 и един придворен колобър, чието име не е отбелязано". И най-сетне от естествена съмрт умира и ханският храненик Турдачис12.
И така, както се вижда, обичайна практика е било на по-висшите длъжности и приближени на хана да се издигат паметници с възпоменателни надписи, в които се посочват техните имена, титли и родовият им произход. Едни от тях са загивали във война, а други от естествена смърт в обкръжението на хана. При това положение съвсем нормално е да се очаква, че възпоменателни надписи не може да не е имало и за редовите воини, загинали в сражение. За тях обаче за разлика от приближените^ на хана не е имало какво друго да се отбележи освен броят на загиналите. Така именно трябва да се тълкуват и посочените три прабългарски надписа, както и всички други, в които привидно се изброява само предпазно снаряжение. Както се вижда, в Преславския надпис се увековачава паметта на 2338 бойци, принадлежащи към следните пет военни формирования: хумсхи, тулсхи, естрюгин, алхаси и хлюбрин13.